Съветът за електронни медии (СЕМ) избира председател. Мандатът на досегашния председател на СЕМ Соня Момчилова изтича на 28 април, т.е. след няколко дни. Тя бе начело на медийния регулатор два мандата. Ще има ли промени в навечерието на предизборната кампания? Наш гост е все още председателят на СЕМ Соня Момчилова. Добре дошла в Аудиокаста на „Фокус“ „Това е България“, г-жо Момчилова.
– Здравейте, г-жо Събчева. Добър ден и на вашите слушатели. Ами, неизбежно следваше да има промяна, защото моят мандат, както вие вече споменахте, изтича и като председател, и като член на СЕМ през месец юли. Така че беше логично. Макар и след доста тежка процедура ние не избрахме на първото заседание председател след три гласувания, в които трябваше квалифицирано мнозинство с 3/4 гласа, след това и с обикновено не успяхме да изберем нито една от двете кандидатури, които бяха предложени. Направихме допълнително следващо заседание и колегите прецениха, че в името на нормалния работен процес е мъдро да се избере временно изпълняващ длъжността в рамките на първите шест месеца – г-жа Габриела Наплатанова и за вторите шест месеца на календарната година г-жа Симона Велева. Така че това е решението на СЕМ от днес.
Вирусът на ротацията зарази и вас. Защо?
– Слава Богу, не казахте „сглобка“.
Да, да, засега – все още не, но има време. Има време, след юли има време.
– Права сте. За съжаление не ме изненадва асоциацията. Ами, такова е времето явно. Ние, освен че работим по много остарял закон, с едни стари процедури – това стана ясно и при избора на генерален директор на БНТ, очевидно, че сме повлияни и от политическите процеси. Няма как да бъде иначе – ние сме в някаква степен функция. Но трябва да съществува някакъв вид разбирателство, защото регулаторът е колегиален орган, и трябваше да пристъпим към някаква игра на нерви. Не дай Боже аз да останех и до края на мандата като временно изпълняващ, което изобщо, искрено ви признавам, не бих искала да се случва, защото са ми достатъчни тези два мандата. Така че мисля, че добро беше това решение, добре го измислиха колегите. Аз го подкрепих, разбира се, защото не бих искала по никакъв начин да спъвам, въпреки че споделям мнението ви, че е екстравагантно, дори леко екзотично. Но при положение, че не можем да се спрем на една личност, на един човек, трябва да се търсят решения. Това ми е обяснението.
Каква е равносметката на свършеното от вас през двата мандата?
– Много се страхувам да не прозвуча нескромно, но пък нали Гьоте беше казал, че скромни са посредствените. Изобщо не ми беше лесно в тези два мандата, но аз мисля, че се справих. Първо да благодаря на предшестващия състав на СЕМ, които ми гласуваха доверие и ме избраха за председател след… колко – нямаше и половин година от престоя ми в СЕМ. Това наистина е голямо признание. И първата ми работа, не зная дали си спомняте, беше да сключим меморандум с Националната агенция за приходите за сигнали, които постъпват при нас по линия на рекламата на хазарт. И ето, виждате с днешна дата – то просто идва, като своеобразен подарък го приемам от съдбата – фактът, че твърде се активираха политическите партии. Втори законопроект след час ще бъде гледан на парламентарната Комисия по култура и медии. Някои казват „Това е предизборен трик, не за първи път, не е първата партия да прави подобно нещо и подобен ход с цел да се покрие със слава предизборно“. Помним ДБ, аз лично си спомням, че дори и им повярвах на предишните избори, когато гръмко обещаваха да приключат с хазарта. В момента, в който влязоха в парламентарна зала, изстинаха към идеята и забравиха за нея. Но макар и да не се увенчае толкова скоро с успех нашето намерение, аз мисля, че то си проправи път, че успяхме да вдигнем необходимия шум и да поставим тази тема на вниманието на депутатите. Доста продължително беше моето изслушване в парламентарна зала на тази тема, въпреки че вие, журналистите, продължихте някак си да сте твърде пасивни по темата… Даже мога да ви споделя, че за цялото това време ми се обади един единствен журналист, за да напише сериозно разследване и да напише сериозен материал по темата, което абсолютно не мога да си обясня и до ден днешен как е възможно, при положение че това е такъв проблем за цялото ни общество. Но това е ваш избор, разбира се, и вие си знаете, какви са причините. Но днес темата е на дневен ред, депутатите не могат повече да останат безчувствени и бездейни по въпроса и мисля, че ще има развитие. И се радвам, че свършихме тази работа. Следващото, което ще направим по мое предложение, е да направим фокусирано наблюдение, каквото не е правено за тези 25 години в СЕМ, за рекламата на вредни, определени като вредни от Закона за радио и телевизия, храни, с участието на деца и не само. Така че надявам се и след мен СЕМ да продължи да бъде полезен и да докаже, че не е просто някакъв декоративен регулатор и орган.
Това вашият морален реванш ли е? Вие положихте немалко усилия и за хазарта, и сега за това фокусирано изследване, което ни споделяте.
– Ще има и друго, обстойно, много мащабно, наистина също не е провеждано такова, което ще бъде посветено на обществената мисия на обществените медии. Социологическо, грандиозно бих го нарекла и то следва да бъде проведено. Ами, не, морален реванш – не знам, аз просто работя така. Аз не мога да си представя, че мога да работя някъде и да присъствам тялом, някъде трудоустроена, за да трупам трудов стаж до пенсия. Според мен човек трябва да работи на 100% и да прави всичко, което следва да бъде направено, защото няма нищо по-лесно от това да излизаш с извинението и с обяснението, че законът не ти позволява, че не се предполага един регулатор да се занимава с теми, които не са му изрично вписани в закона. Винаги могат да се намерят оправдания, за да бъде незабелязван един такъв орган, но на мен не ми отива и не ми е присъщо да се държа по този начин. И се радвам, че сте го забелязали.
Как изглеждат медиите през вашите очи? Преди време говорихте за „посивяването“ на средата и монохромното говорене. Не се ли задълбочават тези процеси до превръщането им в отличителни белези на журналистическата колегия? Вие ще изследвате обществените медии, но целият наръч в колегията как изглежда?
– Да. Уви, уви, задълбочава се процесът – трябва да се съглася с неудоволствие с вас. Така е, посивяват, обезличават се, все по-трудно се поемат рискове да звучат по свой начин и да защитават неатрактивни позиции, неудобни и неконформистки. Това са моите наблюдения на потребител на обществена информация основно, но и като човек, който е прекарал съзнателния си живот в медиите и чрез медиите, и затова ми е много, много тъжно. Но не бива да се отчайваме. Аз мисля, че ще настъпи някакъв обрат неизбежно. Иначе изкуственият интелект няма да ни остави шанс, просто няма да ни бъде. Има такива пророци, знаете, които казват, че журналистиката ще е една от професиите, от които обществото ще се лиши, една от първите.
Ами една „сива“ журналистика кому е нужна? По-добре да се лиши обществото от нея.
– Точно така. Права сте. За съжаление, започвам и аз да стигам до този извод. Но единственият начин да се даде някакъв отпор на това активиране на изкуствения интелект е да не забравяме, че сме човеци, и да не се лишаваме от човечност, да не лишаваме от емпатия, от състрадание, от милост, казвам аз към аудиторията и към слушателя и зрителя, защото все по-отблъскващи като че стават похватите и това припознаване. Те звучат като изкуствен интелект напоследък някои биологични продължители на микрофони, като гледам и слушам. И ако не се осмелим да се преборим за човешкото си право да получаваме автентична информация, информация, в която има оценка, в която има пристрастност дори, защото и това е един от скрижалите на журналистиката, то тогава да идва изкуственият интелект, както вие казвате, и да се приключва. То ще е много по-лесно за всички ни.
Винаги разказвам този случай. Попитали в Америка след емиграцията му Томас Ман, как е познал, че в Германия идва фашизмът и е побързал навреме да се спаси. Отговорът на нобеловия лауреат е бил: „Заглавията във вестниците започнаха да си приличат“.
– Да. От вас го чувам, признавам си. Безценно е! Знаете ли, аз в момента, в който чух, че има награди за чиста журналистиката, си помислих същото, защото първите ми асоциации бяха с Кристалната нощ и с покафеняването, което следва след чистата журналистика, и си представих как някъде, надявам се в бездната на ада, Гьобелс черпи щедро и се радва. Не, аз не мога да си представя как е възможно каторжниците на историята, както Симеон Радев определя журналистите, да бъдат чисти. И какво значи „чиста журналистика“?
Ами тя е миньорска работа – как може да бъде и чиста, отгоре на всичко?
– Точно така е, точно така. Тъжно е, тъжно е, за съжаление обаче удобно. Удобно и затова обяснимо. Ако продължим тази тема, ще стане съвсем, съвсем печално, а пък на мен ми се иска да оставим място и за шанса, за това да има някакво осъзнаване, да има някакво охрабряване, да се появят нови гласове. Но наскоро пък чух за някакъв дори конкурс за журналистическо есе от студентите във Факултета по журналистика на тема „И аз като Бернайс“. Представяте ли си, на какво учим децата?! Учим ги на пазарност, на това да са добри усвоители на манипулативни умения, а не на безмилостни и безкомпромисни, преследващи истината хора, които са с цялото пълно снаряжение първо от морални качества на журналиста и след това – на всички възможности, които ни дават съвременните технологии. И аз, да ви кажа, изобщо не роптая и не съм от онези, оплакващи се от социалните мрежи и медии, които позволиха и дадоха право и възможност на всеки един от нас да бъде медия. Мисля, че това е един много, много рафиниращ качествената журналистика процес.
И добър коректив.
– Точно така, да.
Какво не успяхте да направите?
– О, много, много. Знаете ли, аз често пъти не бях на висотата на собствените си очаквания. Но пак казвам, СЕМ е колегиален орган и моето наказание – то е някакво житейско, че аз съм страшно голям индивидуалист, а пък така ми се е стичал животът, че се е налагало да работя с много големи колективи и екипи от хора, даже и на една неприлично млада възраст да ги ръководя, което е много голям и сериозен университет, от една страна, от друга е много голямо наказание за човек, който предпочита да си върши сам работата. Много неща не можах. Не зная, доколко успяхме да се избавим… Мисля, че се избавихме от репутацията на „бухалка“. Нито веднъж не се спомена това определение по времето, в което аз бях председател на СЕМ. Аз мисля, че не само се заявихме, а и оправдахме тази длъжностна характеристика, която като че досега не беше на дневен ред – да бъдем някакъв гарант за вашата работа, за спокойствието ви. Мисля, че не се поддадохме на политическия натиск, който беше безпрецедентно упражняван. Не е имало по-призоваван в парламента председател на СЕМ от мен.
Оказа се, че носите на бой, доста даже.
– Нося, нося, нося, нося, да. И ще продължавам, стига да съм полезна на някакво следващо поприще.
Какво от медиите не виждаме във вашата работа? Малко ни е като черна кутия в някакви моменти, да ви кажа.
– Ето това много ме натъжава, защото по мое време пак направихме заседанията открити и отворени, за да можете да ги проследявате. Протоколите ни са достъпни, както знаете. Направихме ден на отворените врати. Опитвам се при всяка възможност да обяснявам колко много сме лимитирани от старите текстове в Закона за радио и телевизия, колко трудно е да сме адекватни на предизвикателствата, които поставя животът, в който живеем. Надявам се на един нов закон, защото не вярвам, че т.нар. Акт за свобода на медиите ще свърши нужната работа и целите, които си е поставил. И това го казах и в Брюксел. Много се опасявам да не се премине деликатната граница между регулацията и цензурата и да не влезем неусетно в цензурата. Мисля, че това не се случи. Разбира се, това не е само моя заслуга, не си я приписвам ни най-малко – с подкрепата на колегите, разбира се. Но в много от случаите се налагаше да отстояваме трудно, трудно и с много последици правото на колеги да работят и да бъдат един по-различен глас. Много се надявам да продължи тази тенденция и този стил на работа в СЕМ. Ето това, че не сме дообяснили, това, че все още хората не знаят. Аз се радвам от друга страна, че ни изпращат по всякакви поводи, за всичко, което гледат по телевизията и чуват по радиото, включително и това, което четат в сайтовете и в социалните мрежи, изпращат на нас мненията си, сигналите си, тревогите си и откровения си гняв често пъти. Такъв беше и случаят с хазарта, то така започна всичко. Така че не може един регулатор, или която и да било институция, която се издържа с данъците и с парите на данъкоплатеца, да се оправдава с това, че не й е работа и не й е по силите там, докъдето може, по начина, по който може. Докато по всеки един път и с находчивост според мен би могла да бъде полезна и да работи в името на това да се нарече обществена организация, издържана с парите на данъкоплатеца.
А като такава как работите с народните представители, с политиците, с държавните институции?
– Нали видяхте – изслушваха ме повече от четири часа. Това беше първото изслушване съвсем наскоро – нито ред в медиите. Т.е. имаше един ред и той беше отначало докрай дезинформация. Не е имало такъв случай, в който председател на СЕМ от трибуната на Народното събрание да отстоява правото ви да сте свободни, да бъде нападан от всички страни в залата. Това беше басня, то беше за мен неправдоподобно това, което ми се случи, но беше толкова кристално показателно и ясно за нагласите, които имат, и представите, които имат народните представители и политиците, за вашата работа и от друга страна – за ролята, която има СЕМ. Защото аз мисля, че това ни е главната задача в момента след всичко, което си казахме – по някакъв начин да ви браним и да отстояваме вашето право да бъдете независими, истински независими. Но за целта трябва пък съответно хората в СЕМ да бъдат независими. Това е трудна задача, извън натиска на партийните централи, извън оправдаването на очакванията на тези, които ги избират и ги предлагат, и гласуват за тях в СЕМ. Много трудна задача, да не кажа непосилна за повечето хора, които попадат тук и в другите регулатори, разбира се.
Трудно ще промените манталитета на повечето политици у нас, които гледат на медиите като на обслужващ персонал.
– Без съмнение. Те гледат и на регулаторите по същия начин. Но аз мисля, че… сега пак няма да прозвучи добре, но мисля, че ясно показах, че е възможно да бъдеш независим. В моята работа никога никой не се е намесвал, не му е и хрумвало, а пък и аз не бих позволила. И това, разбира се, е крайно неудобно. Министър-председател си позволи два пъти да коментира работата ни, да не говорим за разни други политически активисти. Чух наскоро и в предаване на национална телевизия как девет месеца били правили опит да ме сменят – вие можете ли да си представите?!
Е, сега сигурно им поднасяте подарък.
– Ами пак се надявам, че колегите са… де да знам, че са професионалисти и че няма да жертват репутацията си. Дано, дано съм права, дано съм добър пророк.
Дано! Какво предстои пред СЕМ, освен разбира се анализите, които ще направите? Може би избори за генералните директори на националните медии? Това е един много чувствителен въпрос.
– Права сте. Предстои и избор за генерален директор на националната телевизия. Сега ще видим съдът какво ще отсъди юни месец – дали ще върне старата процедура, дали ще даде зелена светлина за нова. Предстои ни наесен – на нас не, на мен не, но на колегите – избор на нов генерален директор на националното радио или пък на стария, ако той се кандидатира отново. Предстоят ни избори, разбира се, и то сложни избори. Знаете, колко ни е трудна работата или може би не знаете, но е много специфична по време на избори и е много като обем. Това са стотици часове гледане и слушане на телевизии и радио, на платформи, на сайтове. Така че това е, това е в по-близко и малко по-далечно бъдеще. Но аз вече няма да съм член на СЕМ от юли месец, така че успех на колегите!
Изпреварихте въпроса ми – как се готви СЕМ именно за предизборната кампания и за изборите, два избора. Вие все пак още ще бъдете в СЕМ.
– Ние сме готови напълно – аз това го гарантирам, защото днес подготвихме споразумението с ЦИК, което трябва да бъде подписано. Знаете, че сме в услуга на избирателната комисия. Те са хората, които санкционират по закон, а ние единствено ги сезираме за сигналите, които идват тук, за неща, на които ние попадаме – за неспазване на закона и на предизборните споразумения. Напълно сме готови. В нашата работа няма изненади, нищо не ни плаши, така че свикнали сме. То стана рутина.
След СЕМ – накъде?
– Нямам никаква идея и никакъв план. Не зная, наистина не зная.
Вашата квота е на президента. Той вероятно ще запълни с негова кандидатура.
– Да, да, той следва да предложи нов човек през месец юли, когато изтича моят мандат и вярвам, че ще го направи. И той ще бъде достоен и безспорен професионалист.
Попътен вятър ви желая!
– Сърдечно ви благодаря! Успешна работа и хубав ден!
Всеки момент е важен! Последвайте ни в Google News Showcase и Instagram, Facebook, Tiktok за да сте в крак с темите на деня
