Д
-р Александър Герасимов e медицински онколог с дългогодишен опит.Придобива диплома по Медицина в Медицински университет – София през 2012. Получава специалност по Медицинска онкология към Клиника Медицинска онкология, УСБАЛО Проф. Иван Черноземски през 2019.От ноември 2024 е част от екипа на Клиниката по медицинска онкология в УМБАЛ “Света Екатерина”.Провел е специализация в Breast cancer unit в Европейски институт по онкология (IEO) – Милано, Италия. Провел е и обучение по NET в Hadassah Hospital, Йерусалим, Израел и Akademiska Sjukhuset, Упсала, Швеция.Участва в множествo национални и международни онкологични форуми.Член е на Европейското общество по Медицинска онкология (ESMO), Американското общество по клинична онкология (ASCO), Европейската асоциация по дерматоонкология (EADO), клуб „Млад Онколог”, България. Член е на Управителния съвет на Българската асоциация по дерматоонкология (БАДО). Участва като главен изследовател и подизследовател в клинични проучвания фаза 1 до 4.
– Доктор Герасимов, кажете ни повече за рака на простатата? Кое ги провокира?
– Основният рисков фактор за рака на простатата е мъжкият пол. Нито един мъж не е защитен от това заболяване. С нарастване на възрастта рискът от заболяването се увеличава. Ако в семейството има роднини, особено от първа линия, с това заболяване, рискът се увеличава до 3 пъти. Ако има установени генетични мутации, свързани с по-висок риск от заболяването (като BRCA мутациите, особено BRCA2), рискът може да бъде увеличен до 8 пъти. Много са факторите, които могат да го предизвикат, но важното е да осъзнаем, че никой не е застрахован и всеки подлежи на изследване след определена възраст
– Само генетичните фактори ли го причиняват или има и външни фактори, които могат да провокират рака на простатата?
– Със солидни доказателства е установено, че генетичните фактори и наследствеността участват в причиняването му. Има много различни фактори от външната среда, които са замесени, като тютюнопушенето, начина на хранене , използване на богата на мазнини диета, хроничното възпаление на простата. Те биха могли да участват, но все още нямаме солидни доказателства, че са пряко отговорни за заболяването. Все пак трябва да ги имаме в съображение.
– Какви са симптомите на заболяването?
– Те включват проблеми с уринирането – често уриниране, особено нощно време (над 2 пъти през нощта), слаба струя, поява на кръв в семенната течност. Но това са малко по-късни симптоми , когато заболяването е достатъчно разраснало , за да може да ги предизвиква.
– Коя възрастова група от мъжете са по-застрашени? В коя възраст се появява?
– Като цяло заболяването е характерно за по-възрастните мъже, като рискът значително се увеличава след 50-годишна възраст. Това е при масовия случай, когато нямаме допълнителни рискови фактори. Ако имаме някои от изброените рискови фактори – генетични или фамилни – тогава има риск от заболяването още след 40-годишна възраст. Може и по-млади мъже да страдат от болестта, зависи в коя рискова група попадат.
– Кога трябва да е първият профилактичен преглед?
– Отново подчертавам разделението по рискови групи. Ако мъжът е със стандартен риск, след 50 е напълно резонно да бъде първият преглед. Ако обаче има фамилна обремененост или доказано генетично носителство, тогава след 40 или 45-години може да започне началният биохимичен скрининг.
– Какво в лечението? Той лечим рак ли е?
– Абсолютно. Лечението зависи от това в какъв стадий е установено заболяването и какви са неговите биологични характеристики. Ако е в много ранен стадий хирургичното лечение е на първо място, като след отстраняване на простата следва единствено наблюдение. Ако заболяването е установено в по-авансирал стадий – с обхващане на околни структури, регионални лимфни възли, тогава системната хормонална терапия излиза на преден план, а в последствие дефинитивното лъчелечение. В разпространен (метастатичен) стадий лечението включва хормонотерапия, прицелна терапия, а в някои случай и химиотерапия. Няма универсално лечение и всеки един случай се решава индивидуално.
– Какви са препоръките ви към мъжете?
– Основното е да не се страхуваме от скрининговите прегледи, които не се налага дори да са толкова чести. Наближавайки възрастта за съответната рискова група, мъжът не трябва да пропуска да даде кръв за изследване и ако се налага да мине на преглед при уролог, където простатата може да бъде опипана, за да бъде прегледана за плътност или неравности по нея. Скринингът не включва задължително биопсия, а е неинтервенционален, само с едно кръвно изследване. Не е страшно, не отнема много време, дори много по-малко, отколкото човек да си смени гумите на колата. Нищо не пречи мъжете около 50-годишна възраст да се изследват.
