Синдикат “Образование” към Конфедерация на труда (КТ) “Подкрепа” предлага Министерството на образованието и науката (МОН) да обяви за неучебен и неприсъствен ден за учениците във всички български училища 20 април – денят след предсрочните парламентарни избори. Това се казва в отворено писмо на синдиката до Министерския съвет, МОН и Министерството на културата, разпространено и до медиите.
Припомняме, че служебният министър на образованието проф. Сергей Игнатов обяви, че 20 април ще бъде неучебен но присъствен ден, във връзка с честванията за 150 години от Априлското въстание.
От синдикат “Образование” аргументират искането си с експертното становище на хиляди интервюирани учители и директори от образователната система. 97,5% от обхванатите в проучване на организацията смятат, че заповедта на МОН за присъствен ден на учениците е неприложима, защото голяма част от училищата ще бъдат затворени след изборите, а близо 50% от учителите, директорите и училищния персонал ще участват в комисии или като наблюдатели в изборния процес. В 70% от училища се разкриват избирателни секции и сутринта на 20 април сгради няма да са достъпни и подготвени за учениците.
“Хипотезата, че стотици хиляди ученици ще бъдат под ръководството на учители и директори извън училищата, някъде в градовете и селата, е свързана с огромен риск за децата. Дали всички музеи в София могат да съберат учениците от всички близо 300 столични училища? Очевидно не“, подчертават от синдикалната организация.
В отвореното писмо се задава и въпросът дали могат ли експертите на МОН да поемат риска от непредвидени ситуации извън училищните сгради за всички български ученици, или при инцидент отново ще бъдат обвинени учители и директори.
Посочва се още, че при сходна ситуация денят 24 май традиционно е неучебен, но не и присъствен, като се приема, че много повече от учителите, учениците и родителите участват в инициативите в чест на славянската писменост и на българската просвета и култура, а училищата не са затворени.
“Българската просветна общност дълбоко признава значението на 150-годишнината от Априлското въстание за българската история и ще се включи активно в отбелязването ѝ“, заявяват също от синдикат “Образование” и обявяват безрезервна подкрепа за предложението на служебните министъра на образованието проф. Сергей Игнатов и на културата Найден Тодоров 20 април да бъде обявен за официален празник.
“Но нека не смесваме историческия патриотизъм с риска за здравето и сигурността на децата. Патриотизмът се формира ежедневно и систематично от българските учители и родители. А българските политици са длъжници на учениците в примерите за патриотични и човешки добродетели“, допълват от синдикат “Образование” и настояват кандидат-политиците да спрат да спекулират с темата за деполитизацията на учителите.
От синдикалната организация отбелязват, че българските учители не са лишени от правото да участват в политическия живот и да се кандидатират за народни представители, а всяко ограничаване на това право би било нарушение на Конституцията. Припомнят и че има забрана за провеждане на партийни дейности в училищата и детските градини, и тази рестрикция би била релевантна, ако ограничаваше нещо, което го има.
Според изследване на синдикат “Образование”, макар за да станеш учител в България да не се изисква политическа протекция, това не важи в същата степен за длъжността директор, като политическите партии и техните представители традиционно се месят в избора на директори на учебни заведения.
Синдикатът задава и няколко конкретни въпроса към българските политици:
- Защо има огромни партийни интервенции, при назначаването на директорите?
- Защо учителите бяха изключени от комисиите за избор на директори, а в тях бяха включени представители на обществения съвет без никакъв ценз и експертиза?
- Защо има “политическа” мандатност при директорската длъжност и длъжността началник на РУО?
- Защо има постоянни опити да се изолират учители и директори от процеса на формиране на образователните политики?
- Защо не е въведен минимален ценз и изискване за опит и образование при избора на народни представители, при положение че именно те създават бъдещите националните политики?
