След смъртта на трима мъже край бившата хижа „Петрохан“ въпросите не намаляват, а стават все по-тежки. Докато институциите мълчат или говорят уклончиво, GlasNews потърси по телефона кмета на село Гинци Георги Тодоров – човекът, който от години наблюдава какво се случва в района и който е бил на място веднага след трагедията.
Разговорът ни разкри картина, която прилича повече на военен обект, отколкото на туристическа хижа.
GlasNews: Г-н Тодоров, хората питат – какво всъщност беше това място? Хижа, база или нещо съвсем друго?
Георги Тодоров: Ако трябва да съм честен – това отдавна не беше хижа. Това беше затворена зона. Не пускаха никого. Бариери, камери, въоръжени хора. Поведението им нямаше нищо общо с туристически обект.
GlasNews: Как реагираха местните хора през годините? Имаше ли страх?
Георги Тодоров: Да, имаше страх. Хората ми се оплакваха. Спират ги, искат им лични карти, не ги пускат да си работят по ливадите, да берат боровинки. Това създава напрежение. Никой не знаеше кои са тези хора и защо са там.
GlasNews: Вие самият като кмет търсихте ли обяснение от институциите?
Георги Тодоров: Да, правили сме забележки, питали сме. Но истината е, че и полицията рядко влизаше горе. Не е нормално в планината да има хора с оръжие, които се държат като власт.
GlasNews: Какво си помислихте, когато ви казаха, че има загинали?
Георги Тодоров: Първата ми мисъл беше, че нещо много лошо се е случило. Защото когато има толкова оръжие, толкова напрежение и толкова тайни – това не свършва добре.
GlasNews: Видяхте ли лично телата?
Георги Тодоров: Да. Видях ги. Трима мъже, лежащи един до друг. Простреляни. Това няма как да го забравиш.
GlasNews: Това ли беше най-шокиращото, което видяхте?
Георги Тодоров: Не. Най-шокиращи бяха изгорелите кучета вътре в хижата. Големи кучета. Явно заключени. Това говори за паника, за хаос, за нещо, което е излязло извън контрол.
GlasNews: Имате ли обяснение защо са били толкова въоръжени?
Георги Тодоров: Не. И това е най-страшното. Ако пазиш гора – има горски. Ако си турист – нямаш нужда от оръжие. Ако си нещо друго – тогава въпросите стават много сериозни.
GlasNews: Според вас – тези хора криеха ли нещо?
Георги Тодоров: По поведението им – да. Когато не допускаш никого, когато наблюдаваш с камери, когато контролираш пътеки и маршрути – това не е нормално.
GlasNews: Говори се, че не всички, които са живеели там, са намерени. Това вярно ли е?
Георги Тодоров: Да. Там не живееха само трима. Другите къде са – това е въпросът. И този въпрос тепърва ще тежи на разследването.
GlasNews: Страхувате ли се, че истината може да не излезе докрай?
Георги Тодоров: Страхувам се, че ако не се разследва сериозно, ще останат само слухове. А хората в селото искат едно – да знаят какво е било това място и защо се стигна дотук.
GlasNews: Ако трябва да кажете едно изречение към институциите?
Георги Тодоров: Да не замитат случая. Защото това не е просто трагедия – това е сигнал.
GlasNews.bg следи темата!
