С
мята се, че ракът на панкреаса е бързо развиващ се и в повечето случаи с бърз летален изход. Така ли е наистина или съвременната медицина е намерила начин да се бори с това коварно заболяване. По темата разговаряме с доктор Димитър Звездов, гастроентеролог в УМБАЛ ” Св. Екатерина”.
– Доктор Звездов, кажете повече за рака на панкреаса?
– При рак на панкреаса нормалните клетки на панкреаса губят способността си да функционират правилно и започват да се делят неконтролируемо. Съществуват няколко вида рак на панкреаса в зависимост от това дали се засяга екзокринният или ендокринният компонент на жлезата. Екзокринните тумори са най-честият вид неоплазми на панкреаса. Най-разпространеният тип екзокринен тумор е аденокарциномът. Ендокринните тумори са значително по-редки и съставляват около 7% от всички злокачествени тумори на панкреаса. Невроендокринните тумори на панкреаса могат да бъдат функциониращи или нефункциониращи. Функциониращите тумори продуцират хормони, докато нефункциониращите не секретират хормонално активни вещества. Трябва да се отбележи, че дукталният аденокарцином съставлява около 90% от всички малигнени тумори на панкреаса. Наблюдава се лек превес при мъжкия пол. Честотата на заболяването нараства с възрастта. Средната възраст при поставяне на диагнозата е 71 години, като не са редки случаите и преди 65-годишна възраст. Ракът на панкреаса се среща приблизително 20 пъти по-често при пациенти над 50-годишна възраст в сравнение с по-младите лица. В 60–70% от случаите туморът е локализиран в главата на панкреаса, в 5–10% – в тялото, а в 10–15% – в опашката на жлезата.
– Кои са водещите рискови фактори, които го провокират?
– Съществуват няколко основни фактора, които повишават риска от развитие на рак на панкреаса. На първо място това е възрастта. Повечето пациенти са над 45 години. Заболяването се среща по-често при мъжете. Особено внимание следва да се обърне на затлъстяването, нездравословното хранене и прекомерната консумация на алкохол. Диета с високо съдържание на мазнини се счита за рисков фактор. Лицата със затлъстяване и наднормено тегло имат по-висок риск както от развитие, така и от смъртност, свързана със заболяването. Прекомерната употреба на алкохол също увеличава риска, особено поради връзката ѝ с хроничния панкреатит. Захарният диабет е независим рисков фактор, както и хроничният панкреатит. Тютюнопушенето значително повишава риска – пушачите имат 2–3 пъти по-висока вероятност да развият рак на панкреаса в сравнение с непушачите.
– Какви са стадиите на заболяването?
– Съществуват няколко системи за стадиране, като най-широко използваната е TNM-класификацията. Тя се базира на резултатите от образни и други диагностични изследвания. Оценяват се следните параметри: размерът на първичния тумор и неговата локализация; ангажирането на регионалните лимфни възли – наличие, локализация и брой; наличието на далечни метастази – локализация и обем на разпространение. В зависимост от стадия туморът може да бъде резектабилен – подлежащ на хирургично отстраняване; гранично резектабилен – изискващ неоадювантна химиотерапия с цел редукция на туморния обем преди операция; локално напреднал – нерезектабилен поради ангажиране на съседни съдови структури; или метастатичен – при наличие на разсейки в отдалечени органи, най-често черен дроб или перитонеум.
– Какви са симптомите?
– За съжаление в ранните стадии заболяването често протича без изразена симптоматика. Най-честите симптоми включват загуба на апетит, гадене, повръщане, отпадналост и фебрилитет. Наблюдават се още немотивирана загуба на тегло, иктер (пожълтяване на кожата и склерите), потъмняване на урината, сърбеж по кожата и ахолични (светли, глинени) изпражнения. Болка в епигастриума с ирадиация към гърба също е характерен симптом, особено при тумори на тялото и опашката на панкреаса.
– Какво е лечението?
– Лечението на рака на панкреаса изисква мултидисциплинарен и комбиниран подход. Основният потенциално радикален метод е хирургичното лечение, когато туморът е резектабилен. Често се прилага неоадювантна химиотерапия с цел редукция на туморния обем, последвана от оперативна интервенция. Използват се също адювантна химиотерапия, лъчетерапия и таргетна терапия според конкретния клиничен случай. При тумори, локализирани в главата на панкреаса, се извършва панкреатодуоденектомия (операция на Уипъл), при която се отстраняват част от панкреаса, дуоденумът, жлъчният мехур и понякога част от стомаха. При дистална панкреатектомия се резецират тялото и опашката на панкреаса, често заедно със слезката. При тотална панкреатектомия се отстранява целият панкреас. Успехът на лечението зависи в значителна степен от ранната диагностика, правилната селекция на пациентите и хирургичната експертиза. Съвременните терапевтични протоколи подобряват преживяемостта дори при локално напреднали форми на заболяването.
