– Национално представително изследване от 11 до 18 април проведе „Екзакта Рисърч Груп“сред 1020 пълнолетни българи в 70 населени места на страната чрез пряко интервю лице в лице, което е финансирано със средства на агенцията като част от изследователската й програма. То засяга евроориентациите на българите и евровота, и разбира се най-вече обществените нагласите за предсрочните парламентарни избори. Какво показват данните и как българите ще гласуват на 9 юни? Наш гост е Лидия Йорданова – собственик и управител на социологическа агенция „Екзакта Рисърч Груп“. Добре дошла в Аудиокаста на „Фокус“ „Това е България“, г-жо Йорданова.
– Благодаря много за поканата.
– Предлагам ви да започнете вашия коментар от данните за предсрочния национален вот. Докъде стига разочарованието от събитията, особено през последните седмици?
– Благодаря за въпроса. Ние се опитахме да нахвърляме в това изследване някакви щрихи относно предизборната ситуация, относно начина, по който българите гледат на политическите събития в страната. Преди всичко искам да отбележа, че 78% от хората, които участваха в нашето изследване, одобряват провеждането на избори по формулата „2 в 1“. Освен, че според тях това финансово е по-изгодно, те смятат и, че така ще се мобилизират за участие във вота повече избиратели. Що се отнася до разочарованието на българите от политическата реалност у нас, което ескалира през последните няколко месеца, то наистина ще се окаже определящо за предстоящия вот. Цели 91% от интервюираните споделят твърдението, че повечето българи са отвратени от политическите събития у нас напоследък. Съвсем логично в подобна ситуация е да питаме хората, каква, според тях, ще е активността на предстоящите парламентарни избори: по-висока, по-ниска или същата като тази от предишните парламентарни избори от април 2023г. Две трети от участниците в нашето сегашно изследване са на мнение, че активността ще е по-ниска. Само 20% допускат, че активността може да е по-висока. Това са предимно хора на средна възраст и жители на малките градове в страната. Кой печели и кой губи от предсрочните парламентарни избори, които предстоят на 9 юни, също е един от важните въпроси в нашето изследване. Близо 45% от българите вярват, че ГЕРБ по-скоро печели от това, че се отиде на предсрочни избори. А онези, които не споделят подобна оценка, са двойно по-малко. Доста различна е картината, когато става дума за ПП-ДБ – 9% от интервюираните казват, че ПП-ДБ по-скоро печелят от това, че се отива на предсрочни избори, докато 56% не мислят така.
– Тъй като повечето въпросителни са насочват към коалицията ПП-ДБ, какви процеси улавя вашето изследване в нея?
– Нашето изследване улавя отчетлива промяна на нагласите в рамките на тази коалиция. Регистрираме леко нарастване на симпатиите към ДБ и почти пропорционално свиване на симпатиите към ПП. Нещо повече, ние установихме, че ДБ разширяват влиянието си главно сред младите избиратели, както и сред столичаните.
Един от най-важните въпроси относно нагласите преди вота беше дали е възможно, според българите, след изборите на 9-ти юни ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ да си партнират под някаква форма в управлението на страната. Резултатите показват, че общественото мнение е силно неориентирано и разколебано и няма преобладаващ, отговор. 38% казват „Да, това е възможно“, 26% казват „Не, не е възможно“ и цели 37% не се ангажират с мнение защото не знаят, какво могат да очакват от тези две коалиции след вота.
– Какви са електоралните нагласи за предсрочните избори за 9-ти юни?
– Ще ви съобщя няколко цифри, които се отнасят единствено до заявилите, че ще гласуват на предстоящите избори. И така: сред гласуващите българи електоралният дял а ГЕРБ-СДС е 25,9, електоралният дял на ПП-ДБ е 16,4, електоралният дял на ДПС е 14%, електоралният дял на „Възраждане“ е 13,8, БСП има електорален дял от 9,6%, а „Има такъв народ“ от 5,2. Други партии – по-малки партии, включително и нови, различни от споменатите, които бяха парламентарно представени до момента, съвкупно получават близо 8%, а т.нар. „квадратче“, което привлича през последните години вниманието на коментаторите, отново има непренебрежим дял от 7,4%.
Данните, които представих, са към 18-ти април, доста преди началото на самата предизборна кампания.
– Г-жо Йорданова, тъй като три партии имат разлика в рамките на статистическата грешка, това са ПП-ДБ, ДПС и „Възраждане“, допускате ли въз основа на анализа на вашите резултати, че класацията след вота може да се промени?
– Не просто допускам, а съм длъжна да допускам по чисто професионални причини. Както вие коректно отбелязахте, разликата между второто, третото и четвъртото място се вмества в размера на статистическата грешка, която при подобни демоскопски проучвания възлиза на +/- 3%. Ето защо е абсолютно невъзможно да сме категорични при такива данни за това кой ще бъде втори, кой трети и койчетвърти. Видно е, че едни партии към момента имат малко по-висок резултат от други, но това далеч не е достатъчна гаранция за запазване на този резултат до края на кампанията. Бих казала, че едно е сигурно: в надпреварата за парламентарния вот ГЕРБ влиза с първи резултат, който отстои на една сериозна дистанция от следващите в електоралната класация. По мое мнение тази дистанция трудно може да бъде преодоляна в рамките на кампанията.
– Означава ли, че в отсъствие на висока активност твърдите електорати са основният партиен резерв? И ако е така, кои партии или коалиции ще имат най-голям шанс?
– Твърдите електорати на партиите партиите определено ще бъдат основните играчи на предстоящия парламентарен вот. В битката между твърдите електорални ядра ГЕРБ-СДС е безспорен фаворит за победител. Силни позиции имат също така ДПС и „Възраждане“, малко по-слаби БСП и ПП-ДБ. В битката много важна роля ще играе партийната дисциплина, откликването на партийните повели, мотивацията да се гласува. Извън твърдите партийни ядра е много важно да се спомене, че се оформя един много сериозен протестен вот, за който ще се борят различни политически формации.
– Къде отива той?
– „Възраждане“ през изминалите години успяваше да приобщи и включи в себе си голяма част от този протестен вот. В момента на „Възраждане“ ще е по-трудно, тъй като в лявото и в дясното политическо пространство се появяват нови политически субекти, които очевидно ще разчитат не само на гласовете на разочаровани леви и десни избиратели, но в същото време ще отправят послания и към българите, които упражняват типичен протестен вот. Новите партии ще търсят ресурс сред тези, които не гласуват, сред тези, които гласуват протестно и сред онези, които заявяват, че не подкрепят никого и изпитват потребност да заявяват това на изборите. Много ми е трудно към момента да се ангажирам с позиция по въпроса дали новите политически субекти в ляво или тези в дясно имат по-големи шансове да се преборят за място в следващия състав на парламента, но ви уверявам, че ние ще положим изследователски усилия да отговорим на този въпрос в напредналата фаза на кампанията.
– В ляво се очертава четири листи да се борят за подкрепата на избирателите с леви убеждения. Улови ли вашето изследване, каква картина се получава, дали няма взаимно да се неутрализират тези листи?
– Нашето изследване не може да даде меродавна информация за политическите симпатии към всяка една от тези формации. Ние набираме към момента единствено достоверна информация за БСП. И това, което категорично мога да заявя, е, че при БСП в момента не се наблюдава някакъв драматичен отлив и свиване на електората им в сравнение с предишните парламентарни избори, което означава, че нововъзникващи леви формации вероятно се целят в някакви по-специфични таргети. Това ще стане ясно още в началото на кампанията, когаточуем техните обръщения и посланията им. Бих искала накратко да обобщя темата за новите политически формации вляво и в дясно само в едно изречение: има шанс поне една нова формация да попадне в следващия парламент. Вие виждате, колко са големи процентите на посочилите, че ще гласуват за „друга партия“, както и на отговарящите с „не подкрепям никого“. Аз твърдя, че има шанс поне една нова формация да попадне в новия състав на парламента. Разбира се, не е възможно отсега да се ангажирам с категорично становище дали тази нова формация ще бъде разположена в лявото или пък в дясното политическо пространство. И може би да добавя още няколко думи за активността на предстоящите избори. В момента е непремерено да се говори с конкретни проценти за активността, тъй като декларациите на интервюираните лица във време извън изборната кампания рядко се препокриват с реалната активност. Ето защо, нека само спомена настоящите ни данни за активност на евровота и на парламентарните избори – тя възлиза на около 45-47%, като по-ниската цифра описва декларираната активност за евровота, а малко по-високата -47% описва декларираната активност за парламентарния вот. Смятам, че е разумно да се дават социологически данни за очаквана активност в самия край на кампанията.
– Видно от вашето изследване българите са евроориентирани, но защо проявяват слаб интерес към евроизборите и евровота?
– 45% от българите заявяват, че понякога гласуват на евроизбори, а 30% от нашите сънародници казват, че винаги когато има евровот, те гласуват. 25% пък посочват, че изобщо нямат навика да гласуват при провеждането на европейски избори.
Вие знаете, че през 2019-та активността беше 33%, така че тези 30%, които в сегашното ни изследване отговарят, че винаги гласуват на евроизбори, вероятно са искрени. Но нека отговоря конкретно на вашия въпрос. Интересът към Европарламента е интерес на хора с добра житейска перспектива, на хора, които не са маргинализирани. Нашите данни показват, че интерес проявяват млади и образовани хора, живеещи в столицата и в големите градове на страната, членове и симпатизанти главно на ПП-ДБ, на ГЕРБ, в голяма степен на ДПС, и около 2/3 от избирателите на ИТН. Нашето изследване е много богато и аз не мога сега да си позволя да навлизам в множество детайли, но по-важно е да отговоря на въпроса: какво показват данните ни, от какво е породен този интерес на българите към работата на ЕП понастоящем. Основната причина, поради която има растящ интерес към работата на европейските институции през последните месеци, това е заради потребността на хората да следят европейските политики в сферата на сигурността. Хората у нас се притесняват за своята сигурност и разчитат на европейските структури и институции да работят така, че да гарантират сигурността на България в условията на военни конфликти, единият от които е недалече от нашите граници.
– Как ще си разпределят водещите политически сили местата за Европарламента? Каква картина можем да очакваме след вота на 9-ти юни?
– Резултатите от евровота се очертава да не бъдат много по-различни от т
Екзактаези за парламентарните избори. Но все пак, на този въпрос бих отговорила след като бъдат обявени листите на повечето партии и след като, разбира се, започне кампанията и хората придобият конкретни впечатления от участниците в надпреварата. Отговорът на този въпрос зависи и от това, до колко самата кампания за евровота ще може да попадне активно в общественото внимание и дали няма да бъде обезличена от продължаващи скандали и екшъни във вътрешнополитически план. Ето защо бих искала да спомена, че нашите политици през последните две-три години започнаха да си вярват, че им се полага скорошен следващ шанс да поправят нещата, които някак си не са потръгнали. Това е причината напоследък политиците ни да не работят на пълни обороти, да гонят временни и краткосрочни цели, ефектът от които не се усеща бързо от хората или пък, ако се усеща, се забравя бързо. Чести избори, апробиране на различни сглобки и коалиции, обвинение кой на кого пречи да изпълни програмата си – всичко това измества до неузнаваемост дневния ред на обществото и агресира хората. Докато политиците ни си позволяват лукса да експериментират, да отиграват удари „под кръста“ едни към други, хората се чувстват изолирани и изоставени. И мисля, че на тези избори ще можем да отговорим на въпроса: как това усещане за изоставеност ще намери израз във вота.
– Улавя ли вашето изследване как посредствеността в политиката се превръща в норма и налага еталон за всички сфери в обществения ни живот?
– Това е повод за много голямо изследване, което трябва да се прави не само от социолози, но и от психолози, народопсихолози и дори от историци. Много хубава, много важна тема. В никакъв случай демоскопските изследвания не могат да дадат задълбочен отговор на този въпрос. Ние наистина, опитвайки се да не се плъзгаме по повърхността, стигаме до някои важни изводи, но в повечето случаи тези изводи са свързани с непосредствени събития и имат по-скоро емпиричен характер. Общо погледнато,политическите стратегии, които наблюдаваме ежедневно постигат това, че размиват постоянно въпроса за отговорността за управлението. Ние виждаме как не от вчера тече перманентна политическа кампания, която е центрирана около въпроса: кой е отговорен, за какво е отговорен, кой е безотговорен, кой е счупил „сглобката“, кой я е поправил и т.н., а напоследък на дневен ред постоянно излиза и въпросът и кой трябва да влезе следващата „сглобка“. Така че играта на „сглобки“ създава поводи за постоянни компромати между партиите. И тук си струва да се коментира и последното нелицеприятно събитие в парламента от преди няколко дни, когато беше свален председателят на българското Народно събрание – това потвърждава намерението на партиите да се надцакват с плаващи мнозинства и да демонстрират сила. Подобен тон, който се демонстрира в навечерието на предизборна кампания, категорично не предвещава работещи формули на управление и добри решения след изборите, каквито и уверения да ни дават през последните дни лидерите на водещите партии.
– Докъде ще ни доведе тенденцията за „сглобки“?
– Винаги съм се изумявала, когато представям наши данни пред политици и често в техните коментари като контрапункт на данните ни присъства репликата „Ами то скоро ще има пак избори“. Това е много тревожно, това е много сериозно, защото има хора на които им се струва,че всичко е поправимо. Не може да се живее ад хок, не може да се управлява ад хок, не може да се чака поправителна сесия всяка година, че и по два пъти годишно,за да се получат нещата на политиците, а населението да изпада във все по-дълбока изолация. Тази стратегия на неглижиране на обществения интерес рано или късно ще бъде наказана с червен картон.
– Как ще си взаимодействат активността за евровота и другата, за националните предсрочни избори, дали едната няма буквално да измести, дори да изтрие другата?
– По принцип вече споменах, че никак не е малка опасността евровотът да бъде поставен на втори план заради предсрочните парламентарни избори и множеството скандални вътрешнополитически теми и междупартийни сблъсъци. Формулата на избори „2 в 1“, която вече казах, че българите масово подкрепят, ще се стреми да коригира очертаващата се по-ниска активност на евровота и да я повиши, доколкото е възможно. Само, че трябва да имаме предвид, че става дума за задача с повишена сложност предвид това, че и на парламентарните избори не се очертава висока активност.
– В заключение: какви са изводите от вашето изследване? Вашите резултати каква картина рисуват на България днес?
– Може да се стори странно някому, но след всички данни, които представих пред вас, смея да твърдя, че въпреки динамичната политическа ситуация, пълна с много събития, скандали и противоборства, няма драматична промяна в обществените нагласи, няма драматична промяна и в електоралните дялове на основните политически партии, които до вчера присъстваха в парламента. Електоралните нагласи остават устойчиви, защото те идват предимно от твърдите ядра. Нормално е някой, който сега излиза от властта, да жъне малко повече негативи от останалите. Така, че не бих казала, че има сериозни изненади. По-скоро голямата въпросителна е как негативното отношение към политиците и политиката от последните години и особено от последните месеци ще се проектира върху вота и в каква посока ще се ориентира протестния вот. За мен това е най-сериозният въпрос и ключ към развръзката.
– Много ви благодаря за това, че приехте да бъдете наш гост и за времето, което ни отделихте.
– И аз ви благодаря.
Източник: www.focus-news.net
