Конституционният съд да тълкува понятието „пол“, възприето от Конституцията и има ли то самостоятелно психологическо или социално изражение, различно от биологичното? С такъв въпрос Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС) отправя искане за становище от Конституционния съд (КС)
Повод колегията да се обърне към КС е тълкувателното ѝ дело (№2/2020 г.), в което трябва да даде отговор на въпроса дали е допустима юридическа промяна на пола при транссексуалност.
Гражданската колегия иска от КС тълкуване на осем разпоредби от Основния закон и дали понятието „пол“, възприето от Конституцията, съответства на Конвенцията за защита на правата на човека и на Хартата на основните права на Европейския съюз.
1. Какво е обяснението на понятието „пол“, възприето от Конституцията, и има ли то самостоятелно психологическо и/или социално изражение, различно от биологичното?
Тук ВКС уточнява, че КС се налага да тълкува серия от разпоредби на Конституцията. Те са тези предвиждащи, че тя е основен закон, че има непосредствено действие, че всички са равни пред закона, че е забранена половата дискриминация, че традиционна религия в България е източноправославното вероизповедание, че семейството, майчинството и децата са под закрила на държавата и обществото, че бракът е доброволен съюз между мъж и жена и жената-майка се ползва от особена закрила (чл. 5, ал. 1 и ал. 2, чл. 6, ал. 2, чл. 13, ал. 3, чл. 14, чл. 46, ал. 1 и чл. 47, ал. 2 от Конституцията).
2. Как е решен на конституционно ниво въпросът за баланса между понятието „пол“, възприето от върховния закон, и правото на личен живот по чл. 32, ал. 1 от Конституцията в аспекта на възможността държавните органи на Република България да зачетат последиците от личната идентификация на български гражданин, който се е самоопределил към пол, различен от биологичния?
Според ВКС този въпрос налага КС да тълкува и разпоредбата на Конституцията, според която личният живот на гражданите е неприкосновен, както и върховния принцип в преамбюла на Конституцията за издигане правата на личността, нейното достойнство и сигурност.
3. Признават ли чл. 5, ал. 4, а и чл. 4, ал. 3 от Конституцията на Република България предимство на чл. 8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съставена в Рим на 4 ноември 1950 г. и на чл. 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз пред обяснението на понятието „пол“, възприето от Конституцията на Република България?
За този въпрос ВКС заявява, че КС не само трябва да тълкува Конституцията, но и да упражни друго свое правомощие – да се произнесе за „съответствието на сключените от Република България международни договори с Конституцията преди ратификацията им, както и за съответствие на законите с общопризнатите норми на международното право и с международните договори, по които България е страна“. И върховните съдии първо искат КС да изясни дали понятието пол, възприето на конституционно ниво, е с по-тясно (ограничено) съдържание от това на правото по чл. 8 КЗПЧОС (то включва в обхвата на правото на личен живот и половата идентичност) и на правото по чл. 7 ХОПЕС.
А освен това поставят пред конституционните съдии и въпроса за това, че в чл. 5 от Конституцията първо е уредено нейното върховенство и непосредствено действие – в ал. 1 и ал. 2, а едва след това в ал. 4 е регламентирано, че международните договори, влезли в сила за България, са част от вътрешното ѝ право и имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.
„Това може да означава, че никой наднационален правен ред или международноправен акт, ратифициран и обнародван по конституционен ред, няма предимство пред върховния закон, който не допуска да му противоречат другите закони, действащи на територията на Република България“, пише ВКС.
В искането си гражданската колегия на ВКС посочват противоречия в собствената му практика по отношение на това дали човек може юридически да си смени пола и при какви условия. ВКС излага различните становища, застъпени от съдии и представители на науката по тълкувателното дело.
Върховните съдии анализират и правото на ЕС, ЕСПЧ, практиката на съда в Страсбург и посочват, че въпросът за т.нар. „психологически пол“ в практиката на ЕСПЧ се решава през призмата на правото на зачитане на личния живот.
Делото в Конституционния съд е образувано под №6 за 2021 г. и е със следните параметри:
1. Какво е обяснението на понятието „пол“, възприето от Конституцията, и има ли то самостоятелно психологическо и/ или социално изражение, различно от биологичното?
2. Как е решен на конституционно ниво въпросът за баланса между понятието „пол“, възприето от върховния закон, и правото на личен живот по чл. 32, ал. 1 от Конституцията в аспекта на възможността държавните органи на Република България да зачетат последиците от личната идентификация на български гражданин, който се е самоопределил към пол, различен от биологичния?
3. Признават ли чл. 5, ал. 4, а и чл. 4, ал. 3 от Конституцията на Република България предимство на чл. 8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съставена в Рим на 4 ноември 1950 г. (КЗПЧОС, ратифицирана със закон – ДВ, бр. 66 от 1992 г., обн. ДВ, бр. 80 от 1992 г., изм. бр. 137 от 1998 г., попр. бр. 97 от 1999 г. и бр. 38 от 2010 г.) и на чл. 7 от Хартата на основните нрава на Европейския съюз пред обяснението на понятието „пол“, възприето от Конституцията на Република България?
За докладчик по делото е определен Красимир Влахов.
