„С днешна дата, ако някой смята, че са излекувани раните в ЕС след кризата 2008 г., би трябвало да е голям наивник, унищожаването на средната класа, политиката на крайни ограничителни мерки доведоха първите години до още по-голямо блокиране на европейските държави, икономиката и бизнеса.“ Така вицепрезидентът Илиана Йотова коментира ситуацията на пресконференция „ЕС: Ще достигнат ли пукнатините по фасадата до фундамента на сградата„.
Йотова присъства на онлайн дискусията, организирана от „Фридрих Еберт“.
Нашите страхове, че никой не се интересува от бъдещето на Европа, не се оправдават, смята още Йотова. Тя изброи: „Млади хора с нестандартен поглед, с мечти, искания и желания за реформи – в бъдещето на ЕС и в никакъв случай отделно от него.“ „Няма как да обсъждаме фасади, пукнатини в ЕС, ако не ги видим в собствените си държави. Ние сме част от ЕС. Ситуацията в страната няма как да не се отразява на политиките, крайно време е да се вникне в мисълта, че сме от онези, които правят европейската политика„, анализира още вицепрезидентът.
Тя направи дълга ретроспекция от създаването на ЕС, като интересен акцент бе, че „европейските институции не могат да излязат от кризата на разширението все още, на Брюксел се възлагат все нови и нови задачи, което е можело да се компенсират с политиките и, ако в социален план средната класа изглежда монолитна, а с навлизането на народите от Източна Европа – се раждат определени страхове.“
Илиана Йотова отбеляза и снижени стандарти и липса на успешна перспектива за средната класа.
Вицепрезидентът се спря и на пандемията от коронавирус, която е показала колко неподготвен се е оказал ЕС.
По темата за бежанците, Йотова критикува, че „няма условия за приемане на бежанците, не е мръднала и наредбата за сигурността, няма напредък и по директивата за събиране на семейства. За 6 г. нищо не сме направили в тази посока и днес, когато отново се чака такава вълна – Европа е толкова неподготвена, колкото и преди 6 г.“, коментира Илиана Йотова.
Има друго тревожно обстоятелство – липсата на всякакво лидерство и смелост да се вземат определени решения. Все пак Йотова открои голямата крачка на Плана за устойчивост и развитие, както и това, че Европа отделя 750 млрд. евро за последствията от коронавируса, „Това, което си заслужава определен размисъл – как точно да бъдат използвани тези средства – дали моделът на ЕК е най-удачен, знаем ли какво се крие зад разпределението 37% от средства за страните-членки, които трябва да отидат за зелена икономика.“
България може ли да отговори на това. Дали ще има девиация или само ще следваме зелени мисли, в състояние ли сме да раждаме такъв тип зелена икономика. Дали не се отказахме с твърде лека ръка от кохезионната политика, изброи още проблеми Йотова. Тя изрази мнение, че това е най-добрата политика за уеднаквяване на живота на европейските граждани, а е останала в сянка, затова и поиска да не бъде изоставена.
Йотова отбеляза и липсата на акцент по европейски политики, като най-важният приоритет е социалната политика за справяне с бедността.
„Къде да бъде България, като изпълни проектите, какъв ще е стандартът„, пита още вицепрезидентът. Тя поиска да чуе предложенията за промяна на прословутата брюкселска бюрокрация. Йотова смята, че европейските институции не са готови да работят с държави членки, има базови проблеми, като посочи факта, че европейският чиновник е по-важен от европейския депутат. „Колкото и да звучи формално, това води до много тежки последствия за генералните дирекции предвид волята на хората. Вицепрезидентът постави накрая и въпросът за лидерството – толкова слаб колегиум на ЕК може да си съперничи само с този на Барозу, няма нито една завършена политика по отношение на приоритетите – миграция, социална политика“, категорична е Илиана Йотова.
