За пореден път пиша по тази НЕ изчерпана и НЕ изяснена тема…
И искам да задам само един въпрос – Защо?
Този въпрос изникна в мен отново след поредната новина – как дядо и баба са били пребити и малтретирани за пари.
Хора, нахлули в домовете им и си правили всевъзможни гаври с тях. Унижавали тези хора, просто, защото са оскотели и неозаптени от никого. Защото всякакви луди се разхождат безпрепятствено по улиците и никой не може да ги спре, да ги укроти или дори накаже.
До каква степен трябва да бъдеш ненормален, за да причиниш подобно нещо на тези възрастни хора? Да вземеш хляба от ръцете им, парите, които сигурно са събирали от жалко нищожните си пенсии. И дали въобще си човек, за да го сториш?
Няма да спра да задавам този въпрос, докато някой не ми отговори. Защо?
Защо живеем в страна, в която хора се самозапалват и обществото приема това. Дори не мисля, че това трябва да бъде поставено като въпрос. Какво е това общество, което седи безучастно и наблюдава как хора се превръщат в пепел от ужас, страх и липса на всякаква перспектива.
Защо хората, избрани да защитават нашите интереси подминават този акт на безсилие и се правят, че нищо не се е случило.
Защо продължаваме да се примиряваме с тази действителност и защо от година на година нещата стават по-зле… Дали изобщо това е държава или просто пародия на такава?
Въпроси, които ни принуждават да се примиряваме. Защо?
Защо се примиряваме да пребиват възрастни хора и защо те не са защитени. Оставяме своите баби и дядовци на село. Самото село винаги е било синоним на спокойствие. Едно защитено от лошотията и мръсотията на живота място. Едно място от детските ни години, което ни навява само хубави спомени: за дългите игри, безкрайните дни и многото усмивки от страна на възрастните ни родители. Тогава какво се промени и защо това стана?
Защо в момента не можем да бъдем спокойни дори там. Идват вандали, които започват да рушат всичко. Да го поругават и нараняват. Да го разрушават. След това се прехвърлят на бабата и на дядото – да ги бият почти до смърт и да ги оставят да се молят смъртта да дойде по-бързо. И за какво? За мизерните им спестени пари, пари, които те са събирали с години.
Не мога да повярвам, че безучастно стоим и нищо не правим.
Може би, защото това не са вашите родители, а нечии други. Но ако бяха именно вашите? Към кого щяхте да се обърнете и какво бихте направили? Задавали ли сте си някога този въпрос?
Отговорът е към никого- защото ние не сме защитени.
Към кого ли да насоча този текст…към политиците, които ще се самоизбият за един мандат. Те дори не са хора, те са просто пионки на една разпадаща се система, която взима своите жертви в лицето на обикновените хора. Защото никой не се е поставил на наше място. Не ни е попитал как живеем със заплатите, които получаваме, с пенсиите, които те ни дават или с помощите, които ни се полагат. Те правят кампании и крещят – гласувайте за нас, а ние мълчим и сякаш мълчанието ни крещи – защо не гласувате вие за нас и не ни помогнете.
Или да се обърнем към полицията, която уж беше разпределила патрули, които да пазят по селата, но те се оказват неефективни.
Всеки знае кой е виновникът, но той винаги се измъква безнаказано- няма кой да го хване, да го спре и да го накаже за това, което е извършил.
Затова се обръщам към вас, четящите.
Моля, ви! – нека бъдем по-добри хора. Нека не бъдем толкова мълчаливи и толкова безучастни за собствените си съдби. Нека спрем погубването на нашите родители, да отговорим на въпроса защо или, ако не можем – поне да се опитаме да решим проблемите, които ни съпътстват.
За начало…нека бъдем по-добри. И нека се поставим на мястото на хората, които бяха пребити и на мястото не техните деца. И на мястото на близките на жената, която се самозапали в името на по-добрия живот.
Нека не подминаваме тези истории…нека се постараем те никога повече да не се повтарят!
Нека бъдем смели…
