Превод и редакция: Тодор Стефанов, NEWS24sofia.eu
Около два часа са нужни на микробуса с журналисти да стигне от Киев до предградието Буча. Преди руската инвазия този маршрут е отнемал не повече от 15-20 минути, но сега много от пътищата са разрушени. Навсякъде се виждат изгорели и поразени от куршуми и снаряди автомобили, включително и такива с надпис „деца“. Пътят е осеян с унищожени военни машини и танкове.
Преди войната много деца от Киев са идвали в Буча през лятната ваканция на почивка. Настанявани са били включително в частни домове, много от които сега са напълно непригодни за живеене. В мазето на едно от тях са открити труповете на петима мъже – невъоръжени и със завързани ръце. В двора на друга къща пък са открити овъглените тела на шестима цивилни.
Следи от огнестрелни рани
След масираните бомбардировки, ожесточените сражения и повече от месец руска окупация, много от сградите в Буча са превърнати в руини. С групата журналисти пътува и украинският министър на вътрешните работи Денис Монастирски, който казва, че в целия град намират жертви. Според полицията, спасителите и местни жители все още десетки трупове се намират в домовете. Тела на убити има и в близките гори, в които обаче не бива да се влиза, докато не бъдат разчистени от мини. „Онези, които са извършили всичко това, нямат нито култура, нито човечност„, казва Монастирски.
Според вътрешния министър „всеки ден откриваме и хиляди взривни устройства„, в това число гранати, остатъци от експлозиви и минни капани. Той казва, че руски военнослужещи са поставяли мини в домове, в които е имало снимки на украински войници или държавни символи. Затова, допълва Монастирски, на жителите не може да им бъде позволено да се върнат в града, докато мините не бъдат разчистени.
Затворени в мазета повече от месец
Въпреки това след изтеглянето на руските войски животът в града бавно се завръща. Докато стоят около разрушен супермаркет, чакайки хуманитарна помощ, някои от жителите разказват през какво са преминали.
Владислава, съпругът ѝ Олександър и двете им деца са в града още от началото на сраженията. „Снаряди влитаха в нашия и в съседните дворове. Усещахме мощта на взривовете. Прозорците и вратите изхвърчаха, покривът се срути. Знаехме, че се намираме в голяма опасност„, разказва Владислава. Тя видяла руски танкове, които стреляли във всички посоки. Чували се и картечници.
„Трябваше да бягаме, само че накъде? Навсякъде свистяха куршуми. През улицата от нашата къща има детска градина. Избягахме натам. Знаех, че там има мазе. Почти през всички дни на окупацията седяхме в това мазе. То не е подходящо за дълго пребиваване на хора там, защото е влажно и студено„, казва жената.
Жителите на Буча разказват и че не са имали никаква информация за случващото се. „Също така вече не знаехме дали е ден или нощ. Имаше постоянна стрелба, непрекъснати боеве„, спомня си още Владислава.
„Бисквитите бяха единственото ни спасение„
Според очевидци руските военни установили своя щаб в едно училище. На същата улица живее и 72-годишната Лариса Савенко. „По време на боевете цялата улица беше в пламъци. Хранехме се само с бисквити – те ни спасиха„, казва тя. Пресен хляб е видяла отново чак сред изтеглянето на руснаците.
Травмите ограбват съня
58-годишната Наталия разказва, че след като на 27 февруари токът спрял, ѝ се наложило да готви навън върху огън. Тя си спомня как руските войници изнасяли от къщите мебели и вещи за своите съпруги. „Един ден при нас пристигнаха десетина мъже, прегледаха всички стаи, плевнята и мазето. Не казаха какво търсят, но претърсиха всяко ъгълче„.
След като руснаците започнали да се изтеглят през нощта срещу 31 март, местните хора не можели да повярват, че това се случва. Но и след идването на украинските военни и полицаи хората остават неспокойни: „Събуждаме се през нощта и се ослушваме. Ако е тихо, се осмеляваме да се върнем обратно и да заспим„, казва Наталия.
