В избирателните списъци строго погледнато от гледна точка на законодателството проблем няма, а има инструмент, който лошо се използва от години. Това заяви пред News.bg заместник-председателят на Обществения съвет към ЦИК Стефан Манов по въпроса дали е наложително осъвременяването на избирателните списъци.
След като в деня след вота на 2 октомври от Националната статистика представиха данните от последното преброяване на населението.
Припомняме, че според НСИ към 2021 г. българските граждани са 6.5 милиона – толкова, колкото и според избирателните списъци имат право на глас.
Манов обясни, че българската гражданска регистрация, върху която се основават избирателните списъци борави с две понятия – постоянен и настоящ адрес на всеки български гражданин. Постоянен адрес за разлика от така популярното обикновено значение на думата не е мястото, където лицето постоянно живее, а е мястото, където е вписан в регистъра на населението. Всички български граждани без значение къде живеят имат постоянен адрес само и единствено на територията на България. Просто да заменим прилагателното „постоянен“ с регистърен адрес и ще отпадне усещането за някаква грешка, уточни Манов.
Регистърният адрес включва над 8 млн. български живи граждани, които имат издадено ЕГН, където и да са родени, където и да живеят. Вече имаме и второ понятие като настоящ адрес и това е адресът, на който живее конкретното лице, поясни Манов. Проблемът и въпросът със списъците е, че се правят по постоянен адрес и затова се включват 6.5 млн. пълнолетни граждани. Това са всички български граждани, за които държавата знае, че съществуват, където и да живеят по света.
Според Манов за създаването на избирателните списъци ако вместо регистърният по постоянен адрес, се използва този по настоящ адрес, то от 6.5 млн. с право на глас, избирателите ще паднат под 6 млн. за живеещите в страната, ще има и други 800 000 за живеещите извън страната.
Предложенията за основаване на списъците по настоящ адрес вместо по постоянен се правят при всяка програма за промяна на Изборния кодекс. Това чисто и просто е въпрос на три линии в Изборния кодекс. Защо не се пипат тези три линии, Манов заяви, че не знае, може би, за да не лъсне очевидното – има до милион избиратели, които не са представени в парламента от своя избирателен район.
Стефан Манов настоя като се каже А, да се стигне и до Б, за да се създаде целият комплекс от мерки, които да подобрят изборната база. Но и подчерта, че настоящото състояние – неизчистени избирателни списъци – не означава, че изборите са фалшифицирани.
Празни позиции в списъка за попълване от злонамерена комисия пак ще има, като списъците не могат да се изчистят напълно и изцяло. Ако една комисия е решила да злоупотреби, в края на изборния ден винаги ще има позиции в списъка на хора, които не са дошли, и които могат да бъдат изгласувани, каза Манов.
Машинният вот позволява да се избегне този проблем. Машината, за да изгласува повече хора, трябва да има действие в хода на изборния ден. Машината затруднява добавянето на глас на несъществуващи хора.
„Да не смесваме проблемите. Проблемите с доверието в изборния процес, не означават непременно реална възможност за подмяна на вота. Ние трябва да насърчаваме доверието в изборния процес, обяснявайки тези неща на хората. В крайна сметка този, който не гласува, той допринася за това да бъде по-малко легитимна институцията и да се руши доверието в изборния процес“, каза още Стефан Манов.
За проведените предсрочни парламентарни избори на 2 октомври, Манов посочи, че това са избори, които потвърждават, че последните промени в Изборния кодекс през юли 2021 г. са удачни, навременни и са се утвърдили във времето. За него като изборен експерт било важно да се види отново успехът на изборната технология и като организация, и като машинен вот. „От политическа гледна точка това бяха напразни избори, защото виждаме, че съотношението на силите не се промени радикално и отново сме в същата патова ситуация„, коментира Манов.
По отношение на проблемите с машините на изборите и надписът „Дневникът е подправен“ на някои от тях, Манов обясни, че с техническите дефекти в машините се получава един ефект на „празния ефир“ и проблемът се преекспонира.
„Дефектираха 30 машини от почти 12 000 машини, а специално дефектът и грешката „Дневникът е подправен“ засяга 5 машини. ЦИК все още анализира, но от получената информация от доставчика „Сиела“ става въпрос за извадени флашки в процеса на преноса на машините, при което машината, която има вътрешни защити, счита, че е направен опит да бъде нарушена програмата ѝ за работа и затова издава това съобщение„, обясни Манов.
Манов посочи, че по-интересното е да се разбере защо има няколко машини, на които хеш кодът не е верен. Това означава, че зареденият софтуер по някакъв начин не се е заредил правилно или в някои елементи от него имало разлика с подписания от ЦИК официален софтуер. Там е интересно да се анализира какви е причината, загатна Манов.
Хеш кодът е една верига от числа, която казва, че всичко, което е заложено в машината е едно към едно еднакво с това, което ЦИК е определило като финална версия на софтуера.
Техническите проблеми обаче остават пренебрежимо малки и показват всъщност колко е сигурна технологията и че няма загубен вот.
Той даде пример, че освен у нас, с машинно гласуване са гласували 156 млн. бразилци единствено и само с машини, като го правят от години. Да се твърди, че само по нашите български земи не могат да виреят машините и само по нашите български земи хората са тъпи и не знаят как да ги ползват, то е обидно, посочи Манов. „Бразилия, държава от Третия свят гласува с машини навсякъде по джунглите, по савани, по всички възможни кътчета и с хора, чиято грамотност защо да е по-малка или по-висока от българската. Как може да се изтъква това като аргумент„, допълни още Манов.
