Върховният касационен съд потвърди присъдата на Валентин Кръстев за ремонта на НДК. Тричленен състав на ВКС остави в сила решението на Софийския апелативен съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Това съобщиха от ВКС.
Делото бе образувано по касационна жалба на Валентин Кръстев срещу решението на САС.
С присъда на Софийския градски съд той бе признат за виновен, за това, че като председател на Съвета на директорите на НДК на 05.10.2016 г. чрез заплашване с уволнение принудил Иван Б. и Даниела И. против волята им да занижат оценката на „Главболгарстрой“ АД, участник в процедурата за преустройство и адаптация на основната сграда на НДК, и да завишат тази на „Галчев инженеринг“ ЕООД.
За това свое деяние Валентин Кръстев получил наказание „лишаване от свобода“ за 3 години, което е отложено за срок от 5 години. Признат е за невинен и за това, че чрез заплашване с уволнение да е принудил Александър Б. (член на комисията) противно на волята му да занижи оценката на „Главболгарстрой“ АД и да завиши тази на „Галчев инженеринг“ ЕООД.
С присъдата подсъдимият Мирослав Боршош е оправдан изцяло по повдигнатите му обвинения. С решение от 01.03.2022 г. на САС присъдата е потвърдена. С решението от 27.02.2023 г. на САС е изменена първоинстанционната присъда и престъплението на Валентин Кръстев е преквалифицирано като извършено чрез злоупотреба с власт (чл. 143, ал. 1, пр. 3 от НК).
Според ВКС касационната жалба на Кръстев е неоснователна. Висшите магистрати отбелязват, че не е основателно оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Фактическите обстоятелства са изяснени при спазване на правилата на формалната логика и според действителното съдържание на доказателствените източници и те са последователно изложени и защитени чрез анализ именно на плоскостта на преценката за съставомерност на деянието.
Въз основа на коректен анализ на свидетелските показания, както и на писмени доказателства, решаващият съд е възприел изводите на първата инстанция за това, че в процеса на работа на комисията за разглеждане и оценка на офертите в откритата процедура участниците в нея обменяли информация за поставените от всеки един от тях оценки; че като водещо се очертавало дружеството „Главболгарстрой“; че това обстоятелство станало известно на Валентин Кръстев. Доказателствено обезпечен е изводът, че на 05.10.2016 г. подсъдимият извикал в кабинета си членовете на комисията Даниела И., Иван Б. и Александър Б. Съвкупният анализ на гласните доказателствени средства е довел до потвърждаване от въззивната инстанция на изводите на първостепенния съд, че на срещата Кръстев е поискал от посочените трима свидетели да променят оценките на подалите оферта дружества, като намалят точките на „Главболгарстрой“ АД и увеличат тези на „Галчев инженеринг“ ЕООД; че той им е предложил таблици и схеми със съответно точкуване. Според съдебния състав на ВКС като правилни следва да бъдат споделени изводите за това, че като последица от упражненото от Кръстев въздействие Даниела И., Иван Б. и Александър Б. са променили оценките (точкуването) на подалите оферта дружества, които вече променени оценки са били отразени в съставения на 06.10.2016 г. Протокол № 2.
Касационната инстанция намира за неоснователни доводите за нарушено право на защита на подсъдимия поради осъждането му по обвинение, по което не се е защитавал. „Въззивната инстанция е реализирала правомощието си по чл. 337, ал. 1, т. 2, пр. 1 от НПК вр. чл. 334, т. 3 от НПК, като в рамките на установените факти е приложила закон за същото наказуемо престъпление. Това е сторила изцяло в рамките на фактологията, очертана в обвинителния акт. Подсъдимият в хода на цялото производство се е защитавал по тези факти, които са основали обвинителната теза“, пишат върховните съдии. След като няма изменение на фактите (които касационният съд не може да променя), чрез оспорването на приложения материален закон с касационна жалба следва да се приеме, че правото на защита на подсъдимия е ефективно и конкретно.
По отношение на твърдението за несъставомерност на извършеното в мотивите на ВКС се пояснява, че от обективна страна при принудата от съществено значение е съдържанието на волята на жертвата, доколкото последната предприема поведение, противно на волята ѝ. В настоящия случай свидетелите Даниела И. и Иван Б. в качеството им на членове на комисията са имали формирано вътрешно убеждение колко точки следва да бъдат дадени на подалите оферти дружества за изпълнение на техническите показатели, извършили са и неформално оценяване, при което като фаворит се е откроило дружеството „Главболгарстрой“. Подсъдимият Кръстев е осъществил една от формите на изпълнителното деяние на принудата и по този начин противоправно е мотивирал посочените свидетели да осъществят поведение, противно на волята им – да намалят дадените точки на „Главболгарстрой“ АД и да увеличат тези на друг кандидат, посочен от подсъдимия. Престъпният резултат – поведението на двамата свидетели, което е манифестирано противно на волята им, е реализиран, доколкото в Протокол № 2 са вписани оценки/точки, несъответни на вътрешното убеждение и воля на тези свидетели. Правилни са изводите на въззивния съд, в съответствие и с указанията по приложение на закона, дадени при предходното касационно разглеждане на делото, за това, че принудата е реализирана от Кръстев чрез злоупотреба със служебното му положение. Като е упражнил въздействие върху свидетелите – служители в дружеството, разпореждайки им да променят оценките, давайки им конкретни цифри за точкуването, включително и застрашавайки ги с неблагоприятни последици – уволнение, в качеството си на председател на Съвета на директорите подсъдимият е злоупотребил с власт, за да въздейства върху волята им.
Според тричленния състав на ВКС възраженията за несъставомерност от субективна страна също не могат да бъдат възприети, като въззивният съд е защитил изводите си за наличие на пряк умисъл у подсъдимия Кръстев. Той е съзнавал съдържанието на волята на Даниела И. и Иван Б., защото е бил информиран за това какво точкуване на офертите са направили, съзнавал е, че въздейства на психиката им по начин, че те да променят оценяването в полза на дружеството, посочено от подсъдимия, както и е целял това поведение на свидетелите.
