Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС) излезе с тълкувателно решение по въпрос за прекратяването на трудовото правоотношение с педагогически специалист, ако той е осъден за умишлено престъпление от общ характер преди приемането на Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО).
Според решение № 5/2021 на ВКС от 11 април 2023 г. по Тълкувателно дело № 5/2021 г. работодателят няма правомощието да прекрати на основание чл. 330, ал. 2, т. 10 от Кодекса на труда (КТ) вр. с чл. 215, ал. 1, т. 1 ЗПУО трудовото правоотношение с педагогически специалист, осъден за умишлено престъпление от общ характер, когато присъдата е постановена преди влизането в сила на чл. 215, ал. 1, т. 1 ЗПУО и на чл. 330, ал. 2, т. 10 КТ. Съдът се мотивира с § 27, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на ЗПУО, според който завареното трудово правоотношение се запазва, ако лицето е имало право да заема съответната длъжност към момента сключването на трудовия договор.
Тълкувателното дело е образувано заради породила се противоречива съдебна практика след три решения на ВКС по чл. 290 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Според първото становище съгласно чл. 330, ал. 2, т. 10 от Кодекса на труда работодателят има правомощието да прекрати без предизвестие трудово правоотношение с педагогически специалист по смисъла на Закона за предучилищното и училищно образование, ако той е осъден за умишлено престъпление от общ характер с влязъл в сила съдебен акт, независимо от реабилитацията по право или по съдебен ред. От ВКС обясняват, че новата норма на чл. 330, ал. 2, т. 10 от КТ се прилага освен за нови трудови правоотношения, възникнали след влизането ѝ в сила, и за заварени такива, включително когато съдебният акт е породил правни последици преди 1 август 2016 г. – датата на влизане в сила на чл. 330, ал. 2, т. 10 КТ вр. с чл. 215, ал. 1, т. 1 от ЗПУО.
Според второто становище новото изискване за заемане на длъжност на педагогически специалист в чл. 215, ал. 1, т. 1 от ЗПУО и съответстното основание за уволнение по чл. 330, ал. 2, т. 10 от КТ се прилагат за сключени след 1 август 2016 г. трудови договори и за съществуващи трудови правоотношения с педагогически специалисти, осъдени след тази дата.
Общото събрание на Гражданската колегия на ВКС приема за правилно второто становище. В мотивите на тълкувателното решение се посочва, че действието на гражданския закон е валидно от момента на влизането му в сила – чл. 5, ал. 5 от Конституцията на Република България (КРБ), а отмяната на гражданския закон преустановява неговото действие за в бъдеще. „Правилото за действието на новия граждански закон по време е, че той урежда юридически факти, които са се проявили след влизането му в сила, както и заварените висящи граждански правоотношения за в бъдеще (ех nunc). Само по изключение законодателят може да придаде обратна сила (ex tunc) на новоприетия закон. В българското право забраната за обратно действие на законите е принцип, който се извежда от понятието за правовата държава, уредено в Преамбюла и в чл. 4, ал. 1 от КРБ. Този принцип е прогласен изрично в чл. 5, ал. 3 от КРБ за наказателните закони, без това да означава, че е изключен за другите закони, независимо че липсва изрична конституционна норма. Принципът се съдържа в правилото на чл. 14 Закона за нормативните актове (ЗНА), което предвижда, че обратна сила на нормативен акт може да се придаде само по изключение и то с изрична разпоредба“, обясняват от съда.
От ВКС посочват още, че чл. 330 ал. 2, т. 10 от Кодекса на труда регламентира ново основание за прекратяване на трудовия договор с педагогически специалисти по смисъла на ЗПУО, което е включено в КТ с § 33, т. 3 ПЗР ЗПУО, като то се прилага от 1 август 2016 г. съгласно определения в § 60 ПЗР ЗПУО момент на влизане в сила на новия Закон за предучилищното и училищното образование.
„При извършения сравнителен анализ на отменените и действащите след 01.08.2016 г. норми се налага изводът, че законодателното разрешение по чл. 215, ал. 1, т. 1 ЗПУО, въз основа на което е въведено новото основание за уволнение по чл. 330, ал. 2, т. 10 КТ, е по-рестриктивно – урежда както нови, така и по-тежки ограничения във възможността да се заемат длъжности на педагогически специалисти, което на собствено основание изключва ретроактивното му действие„, се казва също в тълкувателното решение.
Според Общото събрание на Гражданската колегия на ВКС съгласно общите правила за времето на действие на правните норми разпоредбите на чл. 215, ал. 1, т. 1 от ЗПУО и чл. 330, ал. 2, т. 10 от КТ имат действие занапред, защото изрично не им е придадена обратна сила (чл. 14, ал. 1 ЗНА). Новото основание за уволнение е прието въз основа на ЗПУО, който няма обратна сила. От това следва, че и чл. 330, ал. 2, т. 10 от КТ не може да има такава. Такова действие е изключено и по силата на преходното правило на § 27, ал. 1 ПЗР ЗПУО, което изрично обвързва запазването на трудовите правоотношения с преценката към минал момент – дали лицето е отговаряло на изискванията за заемане на съответната длъжност по тогава действалия закон.
„Да се приеме обратното, би означавало в нарушение на закона да се придаде същинско обратно действие на чл. 215, ал. 1, т. 1 от ЗПУО и чл. 330, ал. 2, т. 10 от КТ, при което ще се накърнят валидно придобити и конституционно защитими права – правото на труд и правото на упражняване на избраната професия„, смятат върховните съдии.
По тълкувателното дело е депозирано особено мнение.
