Под общ знаменател постави съпредседателят на „Продължаваме промяната“ и бивш финансов министър Асен Василев президента Румен Радев, ГЕРБ и ДПС. Причината – подкрепата им за изявеното от служебния кабинет намерение да не бъде внасян нов бюджет за следващата 2023 година, а да бъде удължено действието на настоящия.
„Този закон, който е внесен, за удължаване на бюджета за тази година, замразява всички заплати, всички социални плащания, всички помощи, които се дават за бизнеса. Това според мен е изключително неразумно, имайки предвид инфлацията, натрупана от приемането на бюджета. Ако няма редовно правителство, това значи, че този бюджет ще действа до 30 юли„, заяви Василев.
„Ако замразяването на всички социални плащания е идеята на ГЕРБ, ДПС и президента, които бутат за този закон, да излязат и да кажат на хората, че трябва да се замразят всички заплати и социални плащания в следващите 6 месеца„, призова бившият финансист номер едно минути преди срещата на партията му с представители на работодателите. Тя идва след като вчера от ПП проведоха разговор със синдикалните организации, в рамките на който постигнаха консенсус, че е наложително да бъде приета нова фискална рамка.
Асен Василев призова останалите политически партии да подкрепят проектодекларацията, входирана от ПП в Народното събрание, която да задължи Министерски съвет да внесе бюджет, срокът за което обаче изтекъл още на 31 октомври.
Освен това – неналичието на нов бюджет фактически ще направи невъзможно изпълнението на целта България да влезе в Еврозоната от 1 януари 2024 година, изтъкна като аргумент пред работодателите той.
„Важно е да има сигурност и прогнозируемост за бизнеса, опитваме се независимо от политическия риск да го разграничим от чисто финансовия такъв за бюджета. Нищо не пречи на партиите да се приеме бюджет с ясни параметри, така че да няма бюджетен риск и дефицитът да остане нисък„, допълни на свой ред експремиерът Кирил Петков.
Далеч не по сходен начин мислят работодателите, според които рискът от предизборен популизъм при изготвянето на бюджета, което да доведе до задълбочаване на кризите, е изключително голям. Затова и подкрепят удължаването на текущата структура на държавните харчове.
„Смятаме, че това би създало оправдани рискове за макроикономическата и финансовата стабилност на страната. А тя има нужда от заздравяване, а не от доразваляне„, подчерта председателят на АИКБ Васил Велев.
Далеч по-малък от предвидения ще бъде дефицитът към края на годината, контрира Асен Василев. По думите му нито стотинка от парите, взети като заем от държавата, не били отишли за пенсии и социални плащания, а основно за покриване на стар дълг.
Освен това – сред партиите в парламента, без БСП, съществувал консенсус дефицитът да не надвишава 3%, което също би намалило рисковете от приемането на популистки политики, изтъкна като аргумент още той.
„Оказва се, че голяма част от опасенията на Министерството на финансите са неоправдани, което се видя след ревизията на данните от НСИ. Самият факт, че министърът на финансите каза, че може да се работи с бюджета за 2022 година до 30 юни 2023 година, показва, че опасенията, че не можем да покриваме разходите, не са верни„, изтъкна съпредседателят на ПП.
Ръстът на минималната работна заплата трябва да бъде по-премерен, като това се оправдава от факта, че ръстът на МРЗ през последните месеци е равен на инфлацията – 27%, коментира след срещата Васил Велев. Освен това – работодателите настояват нивата на заплащане да бъдат определяни по сектори, а не с държавен декрет, което довеждало до изкривявания.
Бизнесът не приема и аргумента на Асен Василев, че без бюджет еврозоната става мираж.
„Ако се приеме бюджет, който води до прекомерни дефицити и дългове, съответно инфлация, гарантирано тази дата (1 януари 2024 г.) се осуетява. Може би това е и нечия неафиширана цел„, заяви председателят на АИКБ. Чия тайна цел обаче може да бъде осуетяването на приемането на еврото, Велев не пожела да конкретизира.
