Върховният административен съд остави в сила решението на КПКОНПИ за установен конфликт на интереси по отношение на главния архитект на Община Шабла Татяна Нейкова, съобщават от Антикорупционната комисия.
В сила остава и наложената от Комисията глоба в размер на 10 000 лв., присъдени са й и съдебните разноски.
След събиране на доказателства е установено, че като главен архитект на Шабла Нейкова е одобрила инвестиционен проект и е издала разрешение за строеж на двуетажна жилищна сграда с разгърната застроена площ 173, 80 кв. м. през 2013 г. в курортния комплекс на село Тюленово. Сградата е на „първа линия“, точно до бреговата ивица. През 2016 г. собственикът, на чието име е било издадено разрешението, е продал имота на сина на арх. Нейкова. През януари 2019 г. главният архитект презаверила издаденото през 2013 г. разрешение за строеж, вече с титуляр нейния син, по отношение на срока на завършване на строителството. През август 2019 г. синът на арх. Нейкова е подал искане за увеличаване на застроената площ на обекта (313 кв. м.), като исканите корекции са били одобрени от майка му.
На 28 май 2020 г. КПКОНПИ установи конфликт на интереси за това, че в качеството си на лице, заемаща висша публична длъжност, арх. Нейкова е действала в частен интерес на своя син, като е презаверила документите за разрешение за строеж и е одобрила увеличаването на застроената площ на обекта.
Решението на Комисията е обжалвано от Нейкова пред Административния съд в Добрич, който го отменя в едната му част и го оставя в сила в останалата. Делото е обжалвано след това и пред ВАС. Върховният съд обаче потвърждава изцяло решението на КПКОНПИ.
Според ВАС трябва да се изключи всяко съмнение, че в случая действията на лицето, заемащо висша публична длъжност, се ръководят от частен интерес. Магистратите посочват, че Нейкова е трябвало да декларира наличие на такъв частен интерес и да си направи самоотвод в конкретния случай. Съдът счита, че „следва да бъде отчетена конкретиката на случая, получила медиен отзвук и силен обществен резонанс, спецификата на възникналите правоотношения, свързани с контрол върху строителство на българското Черноморско крайбрежие, и преценката на законодателя, касателно високата степен на обществена опасност на нарушенията, с оглед значимостта на охраняваните обществени интереси“.
