265 млн. лв. от старата програма ОПОС няма да могат да бъдат усвоени. Такива прогнози отправи министърът на околната среда и водите Борислав Сандов, представена по време на пленер „Възможни решения на енергийните проблеми и преодоляване на климатичните предизвикателства„.
В понеделник той ще замине за Брюксел, където ще обсъди новата програма „Околна среда“. В нея са предвидени над 800 млн. лв. за мерки за въздуха – разширяване на програмата за смяна на отоплителните уреди, както и стимули при закупуване на електромобили.
Според ЕК 660 млн. от тях не са допустими, защото новата програма трябва да е основно насочена към решения, базирани на природата, или подходи, които решават няколко въпроса. Затова министерството смята в програмата за смяна на уредите да включи и инсталация на ВЕИ, най-вече фотоволтаични инсталации на покривите на домакинствата.
Според него, най-логично би било България да използва електроенергия, произведена от въглищните централи само през зимата, когато е пиковото потребление на енергия, и това е вариант, който той ще предложим на Европейската комисия.
В рамките на семинара Калоян Стайков, главен икономист в Института за енергиен мениджмънт, коментира измеренията на националната енергийна политика. Невъзможно е да се концентрираме само върху България, тъй като енергийните политики имат международни измерения.
Според него е нужно да се наблегне на децентрализацията. Един от основните проблеми е свързан с фокуса върху природния газ.
„Едва ли не, хайде да затваряме ТЕЦ-овете. Да, ама когато фокусът е само върху това, ние рискуваме, защото всички искат газ. Азия и САЩ, например, разчитат на него. Затова и ние трябва да имаме алтернатива.„
Цените на енергийните ресурси се увеличават в глобален план, което означава, че ще се увеличат и у нас – това е неизбежно. Няма как цената да е по-ниска от това, което е, и ние ще трябва я платим. Важна е каква е рамката и стимулите, и съответно да има единодушно мнение. Според него трябва да има баланс.
Бившият служебен министър на околната среда и водите Юлиан Попов постави акцент върху забавянето при провеждането на климатични политики в България. Не са изключени и фалити заради което.
Един закон за намаляване на емисиите, дава предвидимост за инвеститорите. Изключително важно е за инвеститорите, които могат да дойдат в България, да има предвидима среда. Например, ако дадем точна дата кога ще излезем от въглищната индустрия. Той даде пример с Великобритания, като каза че тя върви пред ЕС и това е в резултата на ясното законодателство. Попов коментира още, че парите от Плана за възстановяване и устойчивост могат да се използват за изграждането на нова енергетика в България, тъй като голяма част от тях трябва да бъдат използвани към нисковъглеродния преход.
