В момента боевете в Украйна са в задънена улица, тъй като нито Украйна, нито Русия могат да постигнат значителен напредък. Това заяви ръководителят на украинското военно разузнаване Кирило Буданов в интервю за Би Би Си.
Коментарът му идва в момент, когато Киев чака по-модерни оръжия от западните съюзници.
След като украинските войски превзеха южния град Херсон през ноември, повечето от най-ожесточените битки се съсредоточиха около Бахмут, в източната Донецка област. На други места руските сили преминаха в отбрана, докато зимата забави темпото на сухопътните операции на Украйна по фронтовата линия с дължина 1000 км.
Буданов заяви, че Русия „сега е в напълно задънена улица“ и понася значителни загуби. Според него Кремъл е решил да обяви нова военна мобилизация.
Той посочи, украинските сили все още нямат ресурс, за да напреднат в редица области.
„Не можем да ги победим във всички посоки цялостно. Нито те могат„, отбеляза Буданов и допълни: „С голямо нетърпение очакваме нови доставки на въоръжение и пристигането на по-модерни оръжия„.
По-рано този месец, след поредица от руски военни неуспехи, украински официални лица предупредиха за възможността за нова сухопътна офанзива на Москва от територията на Беларус в началото на 2023 г. Натискът според тях може да включва втори опит за превземане на столицата Киев от десетки хиляди резервисти, които се обучават в Русия.
Буданов обаче отхвърли действията на Русия в Беларус, включително придвижването на хиляди войници, като опит Украйна да пренасочи на север войските от бойните полета на юг и изток.
Той заяви, че наскоро влак с руски войници е спрял на място до границата между Беларус и Украйна и няколко часа по-късно се е върнал с всички на борда.
„Те го направиха открито през деня, така че всички да го видят, дори и да не искахме„, подчерта шефът на украинското разузнаване и допълни, че не вижда реална, непосредствена заплаха от войските в Беларус. „Засега не виждам никакви признаци за подготовка за нахлуване в Киев или северните райони от Беларус„.
Интервюто с Буданов в Киев се проведе дни, след като руският президент Владимир Путин посети беларуската столица Минск за първи път от повече от три години. Визитата му породи спекулации, че той може да се опита да убеди беларуския си колега и дългогодишен съюзник Александър Лукашенко да изпрати беларуски войски в Украйна.
Беларус е използван от руските сили като плацдарм за нападения, но според Буданов беларуското общество няма да подкрепи никакво по-нататъшно участие във войната. Освен това анализаторите поставят под съмнение нивото на готовност на беларуската армия, наброяваща 48 000 души.
Ето защо президентът Лукашенко предприема всички стъпки, за да предотврати катастрофа за страната си, обобщи той.
Откакто се върнаха Херсон, украинските сили водят ожесточени сражения с руските войски около Бахмут, в окопна война, която се сравнява с Първата световна война. За Русия превземането на града би нарушило снабдителните линии на Украйна и би отворило маршрут за настъпление към други украински твърдини на изток, като Краматорск и Славянск.
По думи на Буданов офанзивата се води от частната военна група „Вагнер“. Смята се, че нейният основател Евгений Пригожин иска да завладее града като политическа награда на фона на съперничеството между висши руски служители.
Далеч от бойното поле, Русия провежда безмилостна въздушна кампания от средата на октомври, като ударите с ракети и дронове са насочени срещу критичната инфраструктура на Украйна и оставят милиони души без електричество, отопление и водоснабдяване. Според Буданов ударите вероятно ще продължат. Той обаче предположи, че Русия няма да може да задържи нивото на атаките поради намаляващите ракетни резерви и неспособността на руската индустрия да ги попълни.
Въпреки че Иран предостави повечето от дроновете, използвани от руските сили, шефът на украинското разузнаване заяви, че досега Техеран е отказвал да достави ракети на Русия, тъй като знае, че западните страни вероятно ще му наложат още санкции, освен вече въведените заради ядрената му програма.
Войната може и да е в задънена улица засега, но Буданов е категоричен, че Украйна в крайна сметка ще си върне цялата територия, която сега е окупирана, включително Кримският полуостров, който Русия завзе през 2014 г. Той предвижда Украйна да се върне към границите си от 1991 г., когато беше обявена нейната независимост с разпадането на Съветския съюз.
