Украйна е изявила желание да купи оборудването на АЕЦ „Белене“ още през януари. Това заяви пред БНТ бившият служебен министър на енергетиката Росен Христов.
Той обясни, че тогава се е срещнал с украинския енергиен министър в Швеция, в рамките на европейското председателство на Стокхолм.
Преговорите обаче не са продължили, тъй като Министерството на енергетиката започнало преговори с френската компания EDF, която да направи проектно проучване за евентуално завършване на строежа на централата у нас.
Въпреки че преговорите са били на финален етап, при встъпването на редовното правителство не е бил сключен договор с EDF и анализът за довършване на централата така и не е започнал.
Христов счита, че продажба на оборудването със сигурност е една от опциите, които трябва да се анализират. Според него обаче сегашното решение е прибързано.
По думи на бившия енергиен министър проектът за АЕЦ „Белене“ от години страда от спонтанните решения за продължаване и спиране на строежа.
По негови думи на България са необходими четири нови ядрени реактора – два от тях да заместят реакторите, чийто живот изтича през 2050 г., и два – да заместят въглищните централи, които в даден момент ще затворят
Със сигурност два от реакторите трябвало да са на площадката на АЕЦ „Козлодуй“. Логично е да проучим възможности за другите два да бъдат в „Белене“, защото там вече имаме над 2 млрд. лв. Инвестиции, посочи Христов.
Той заяви, че цената на оборудването, което ще бъде продадено, трябва да бъде определена от експерти, а след това политиците трябва да решат какво да правят.
Първо трябва да гледаме българските интереси, след това – украинските, категоричен бе Христов.
Той обаче призова да се направи технически анализ за възможността за изграждане на нови атомни мощности. Избрана е френска компания, тъй като те имат най-много опит с работата с руско оборудване. Бившият министър обясни, че е договорено подобно проучване и с „Уестингхаус“ за 7 и 8 блок на АЕЦ „Козлодуй“.
Той отхвърли твърденията, че договорът с турската компания „Боташ“ за доставки на газ е заробващ и го определи като икономически изгоден за България.
Христов подчерта, че всички партньори на България, включително от ЕК, са приветствали този ход. Факт е, че държави от Централна Европа вече питат дали могат да използват този капацитет за доставка на газ през България, изтъкна той.
По негови думи договорът определя къде ще се разтовари газът, не откъде идва, и дава достъп до световните терминали на газ.
Христов определи критиките срещу договора като „хибридна война с цел да се върнат доставките на руски газ„.
Припомняме, депутати от ГЕРБ, ДПС и ПП/ДБ внесоха в Народното събрание проект на решение, с което предлагат оборудването за АЕЦ „Белене“ да бъде продадено на Украйна.
Впоследствие парламентът възложи на министъра на енергетиката да проведе преговори с министъра на енергетиката на Украйна или с негов представител за продажбата на оборудването на АЕЦ „Белене“. Тези преговори трябва да се проведат в рамките на 60 дни.
Проектът „Белене“ беше част от 30-годишната стратегия на служебния министър на енергетиката Росен Христов, който и на тръгване от МС призова следващото правителство да предприеме стъпки по неговото размразяване. Служебният кабинет на Гълъб Донев даде заявка, че има намерение на възобнови проекта за строителство на втора централа в България.
Проектът е замислен още през 80-те години на миналия век, но замразен през 1990 година. Всички опити за продължаване на проекта са неуспешни, въпреки че дори беше включен в т.нар. Голям шлем на президента Георги Първанов.
През 2012 г., по време на първото правителство на Бойко Борисов, бе наложен и мораториум върху него след определението, дадено му лично от Бойко Борисов, „един гьол“, струващ 800 млн.лв.
През юни 2018 година Народното събрание обаче размрази официално 30-годишния проект.
