Публикуваме анализа на Петър Ганев, Институт за пазарна икономика, върху данните за безработицата през 2020 г. и отражението на коронакризата върху пазара на труда. Заглавието е на редакцията.
Пандемията беляза икономическите процеси през 2020 г. и остави сериозен отпечатък върху пазара на труда. Първият локдаун – разглеждаме периода на извънредното положение от 13 март до 13 май 2020 г., доведе до ръст в броя на безработните лица от около 100 хил. души, като официално регистрираните безработни в страната достигнаха 300 хил. души. Първите седмици на април бяха особено тежки – пред бюрата по труда се извиха опашки , а пикът беше на 6 април, когато над 9 хил. души се регистрираха в бюрата само за ден. След края на извънредното положение последва период на постепенно възстановяване. От средата на май до края на ноември изходящият поток от бюрата по труда устойчиво надделява над входящия. Броят на регистрираните безработни постепенно спада до под 220 хил. души в края на ноември. Трябва да се отбележи обаче, че този спад при безработните лица не означава автоматично, че пазарът на труда се е възстановил. Напротив – голяма част от изходящия поток от бюрата по труда се дължи не на постъпилите на работа, а на отпадналите от регистрация.
Докато в началото на летния сезон по-сериозна част от изходящия поток от бюрата по труда се дължи на постъпилите на работа, то през последните месеци се наблюдава ръст на отпадналите от регистрация. През ноември например, над половината от изходящия поток се дължи на отпадналите от регистрация, а не на постъпилите на работа. Това означава, че макар броят на официално безработните да спада, солидна част от загубените работни места не са възстановени и съответно броят на загубилите трудов доход през годината е повече от ръста на безработните.
Какъв дял от отпадналите по други причини успяват след това все пак да започнат нова работа, както и колко време остават безработни без да са регистрирани в АЗ обаче не може да се оцени с наличните данни към момента. В средносрочен план такъв анализ ще бъде възможен след публикуване на данни за заетите и наетите лица в следващите месеци.
Тенденцията на спад в безработицата се обръща с влизането в сила на втория (частичен) локдаун през декември. За първите две седмици на декември броят на безработните нараства с около 8 хил. души. Въпреки това ударът на втория локдаун върху работните места е чувствително по-лек спрямо случилото се през пролетта. Данните показват, че към средата на декември входящият поток към бюрата се успокоява и постепенно се връща на нивата отпреди влизането в сила на новите мерки.
Макар това да отговаря на очакванията за по-лек негативен ефект на втория локдаун, удължаването на мерките до 31 януари 2021 г. е важен момент. Решенията за освобождаване на работници в началото на декември са правени на база очакването за освобождаване на много от мерките на 21 декември 2020 г. Удължаването на мерките до 31 януари 2021 г. ще доведе до преразглеждане на някои решения и нов ръст във входящия поток към бюрата по труда. Най-вероятно ще се регистрира ръст в безработицата през декември 2020 г. и януари 2021 г.
