Турските сили за сигурност в събота са арестували най-малко 72 трафиканти на хора в операции в търговския център на страната Истанбул, съобщава „Анадолу“.
Полицията е арестувала 72 заподозрени, след като прокурорите са издали заповеди за арест на 94 предполагаеми членове на престъпна организация, която организира незаконно преминаване на граници.
Полицията проведе едновременни операции в 12 провинции за залавяне на заподозрени, ангажирани с контрабанда на мигранти.
По време на операциите поне 1477 нелегални мигранти от страни като Афганистан, Пакистан, Бангладеш, Ирак и Сирия също са задържани след незаконно преминаване в страната. Силите за сигурност продължават да издирват останалите 22 заподозрени.
Източниците добавиха, че от 72 заподозрени 13 са задържани под стража и поне 8 лодки са иззети като част от операциите.
Турция е ключов транзитен пункт за нелегални мигранти, целящи да преминат в Европа, за да започнат нов живот, особено онези, които бягат от война и преследване.
Действията са в съответствие със споразумение за необходимостта от консенсус, постигнат в Брюксел между длъжностни лица на Турция и Европейския съюз относно подновяването на мигрантска сделка от 2016 г. за намаляване на броя на мигрантите, поели по Егейско море към Европа.
В момента Турция е домакин на повече от 4 милиона бежанци. Повече от един милион души достигнаха до Гърция от Турция през 2015-16 г., въпреки че по-късно броят им рязко спадна съгласно споразумението между ЕС и Турция от 2016 г. Анкара да вземе мигранти обратно в замяна на средства.
През 2020 г., преди избухването на пандемията от коронавирус, Турция отвори границата си с Гърция, като позволи на мигрантите да напуснат страната, а Анкара беше обвинена от международната общност, че използва човешки животи като разменни монети в замяна на повече помощ от Европейския съюз.
През декември ЕС заяви, че е отпуснал на Турция пълните 6 милиарда евро, обещани през 2016 г.
Средствата от ЕС бяха предназначени за специфични социални проекти в Турция за подпомагане на бежанците и не бяха изплащани директно на турското правителство.
Президентът Реджеп Ердоган потърсил европейска помощ в Северна Сирия, но молбата бе отказана и той обвини ЕС, че се е отказал от обещанията си по сделката от 2016 г.
Лидерите на ЕС на свой ред обвиниха Ердоган в „изнудване“, но след това обещаха да преразгледат сделката в опит да сложат край на хаоса по европейските граници.
В края на натоварената дипломатическа седмица в Брюксел външният министър Мевлют Чавушоглу заяви в петък, че служители на Турция и Европейския съюз са се съгласили да продължат да засилват диалога и да участват в конкретни действия, докато двете страни изразиха консенсус относно необходимостта от подновяване на миграционната сделка, насочена към за намаляване на притока на незаконни мигранти към Европа, съобщава „Дейли сабах“.
„Положителната атмосфера в отношенията между Турция и ЕС първо започна с позитивна реторика, след това продължи с диалог и сега трябва да бъде подкрепена с конкретни актове, за да бъде постоянна“, коментира Чавушоглу. Той добави, че Турция иска да надгражда положителната атмосфера, постигната след срещата на лидерите на ЕС през декември, и не призовава за подобряване на отношенията от страх от санкции.
Той каза, че срещите, в които са участвали ръководителят на външната политика на блока Жозеп Борел, председателят на Европейския съвет Шарл Мишел, както и председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и парламентаристи от ЕС, са били „отворени, честни и позитивни„.
Той очаква представители на ЕС да посетят Турция възможно най-скоро. „Повечето страни членки на ЕС искат по-добри отношения между Турция и ЕС“, продължи той.
Докато напрежението в Източното Средиземноморие, причинено от морските граници и правата на сондажи, беше основният дневен ред на двустранните връзки през 2020 г., Турция се стреми да разгледа други важни въпроси, засягащи Брюксел и Анкара през 2021 г., които включват въпроса за миграцията, преговорите за присъединяване, както и борбата с тероризма.
В рамките на двустранните отношения Чавушоглу заяви, че очакванията на Турция включват възобновяване на преговорите за присъединяване и че Анкара трябва да се третира не като част от външната политика на ЕС, а като кандидат член за преговори. Турция и ЕС изразяват намерението си да „обърнат нова страница“.
