Ние трябва да скъсаме с икономиката на ишлемето, където България е конкурентна само с ниската цена на труда и ниските разходи. Трябва да се научим да правим неща, които другите не могат. За това настоя вицепремиерът Томислав Дончев по време на публична дискусия на първия стълб на Националния план за възстановяване и устойчивост на тема „Иновативна България“, провела се онлайн.
Дончев изтъкна, че богати са тези държави, нации и народи, които изобретяват неща. Фокусът трябва да бъде върху скъпите неща, настоя вицепремиерът.
Той посочи, че разходите за иновации, образование и икономическо развитие никога не са лукс. Глупаво би било да се свежда разговорът само до бюджетни категории, а съществуването на един такъв стълб не е само заради необходимостта на плана, а от усилията на правителството за развитието на държавата, обясни Дончев.
Ако искаме икономика на добавената стойност, това може да се случи само, ако разработваме и произвеждаме по-скъпи неща. Трябва да се обърне внимание на самата образователна среда и дали и тази система дава умения, ценни за живота, подчерта вицепремиерът.
Ако ще изглежда държавата и обществото ни след 15 години, зависи от това какво се случва в клас днес. Планът слага акцент върху STEM дисциплините в 1680 училища, предвидени са средства за допълнителна дигитализация на учебния процес, обясни Томислав Дончев.
Инвестициите са допълващи спрямо всички останали инвестиции в бъдещите оперативни програми. Пряко свързано с усилията в сферата на образование е България да бъде много по-напред в сферата на иновациите, настоя Дончев.
Освен мерките, предвидени в бюджета и оперативните програми, предвижда се още създаването на нов фонд на стойност 110 млн. лв. Необходима ни е гаранция, че парите ще отиват там, където ще формират добавена стойност, акцентира Дончев.
Той настоя за усъвършенстване в правенето на политики.
Образователният министър Красимир Вълчев отчете, че в последните години се случват няколко неща в сферата на образованието – направихме преход към компетентностен подход към знания и умения. Логиката на реформата може да остава невидима, но тя е факт – минава през НВО, програмите, културата за иновации, които следва да намерят ключа към мотивира всяко едно дете да учи, обясни Вълчев.
Това е една тиха, невидима революция, която се случва в образователната система, категоричен бе просветният министър и предупреди, че най-трудно учителите намират мотивация да накарат учениците да учат по математика и природните научки.
Според него ключова е подготовката на децата в сферата на дигитализацията. Ако искаме да имаме повече деца в професионално образование, трябва да има добри ученически общежития и добри бази за подготовка. Имаме много потребности за материално-техническата база, призна Красимир Вълчев.
Председателят на БАН академик Юлиан Ревалски заяви, че по пътя на реформите на страната има път, който да бъде извървян от всички, не само от учените, но и от държавните институции как да влагат средства.
Ние сме обречени да го направим това. Планът е много добър, тъй като стъпва на научните изследвания и за това да бъде адмириран, изтъкна академик Ревалски, според когото всички заедно трябва да го осъществим, само от едната страна няма да стане.
Според него трябва по-ясно да бъде казано публично, че ще бъдат финансирани научни изследвания, които са ефективни.
Академик Ревалски не вижда ясна подкрепа в плана за изследвания, които са ефективни.
