Информационна агенция News24sofia.eu събра първите коментари във „Фейсбук“, след като съдия Вилислава Ангелова от спецсъда оправда шестимата подсъдими по делото за продажбата на акции на ЕВН през борсата. Прокуратурата искаше тежки присъди и арест още след произнасянето на първата инстанция, като настояваше за от 3 до 10 г. затвор за Иво Прокопиев, Симеон Дянков и Трайчо Трайков и от 1 до 3 години затвор за експертите на инвестиционния посредник „Булброкърс“ Радослав Рачев, Петър Василев и Любомир Евстатиев. Делото беше използвано от антикорупционната комисия да поиска множество запори и възбрани върху имуществото им.
Юлиан Попов, бивш служебен екоминистър:
Шестимата са невинни не е новина. Шестимата са оправдани е. Има смисъл да не се огъваш пред Мики Маус институции.
Тюркер Моллахасан, юрист, бизнесконсултант:
Сега Филчев и Гешев да платят от своя джоб всички вреди на потърпевшите.
Божидар Божанов, ИТ специалист, блогър:
Той Гешев ви го каза оня ден – това, че някой не е осъден, не значи, че прокуратурата греши или е скалъпила обвинение.
Ванелина Попова, журналист:
Правото възтържествува над опита за политическа репресия – съдът оправда всичките шестима обвиняеми по делото за приватизацията на миноритарните дялове на държавата в EVN – издателят Прокопиев, бившите министри Трайков и Дянков и тримата обвиняеми от инвестиционния посредник по сделката „Булброкърс“. Това дело беше особено важно, защото чрез него главният прокурор Иван Гешев искаше главно да унищожи изданията на Прокопиев – „Капитал“ и „Дневник“ – основни негови критици и на олигарха Делян Пеевски.
Делото беше наблюдавано от международни правозащитни, юридически и журналистически организации и с решението си Вилислава Ангелова от Специализирания наказателен съд даде знак към света, че беззаконието не е детронирало правото в България. Делото беше в някаква степен и безпрецедентно от гледна точка на обвиненията, предявени към Прокопиев – за изразени мнения на заседания на Националния съвет за тристранно сътрудничество.
Как си е въобразявал Гешев, че може да осъди човек за изразено мнение? Явно желанието му за мъст е толкова силно, че е замъглило разума, доколкото го има. Това дело доказа по безспорен начин, че прокуратурата се е поставила в услуга на олигарсите и политиците и действа безцеремонно. И от съдебната зала днес държавното обвинение излезе посрамено и с опетнена чест!
Ивайло Мирчев, „Да, България!“:
След фиаското на прокуратурата остават три важни въпроса:
1. Как е възможно над 6 г. прокуратурата да осъществява подобен тормоз над български граждани?
2. Как е възможно подобно скалъпено обвинение въобще да стигне до съд?
3. Кой ще плати сметката, ако прокуратурата бъде осъдена?
Тома Белев, общински съветник от „Демократична България“:
С Дянков, Прокопиев и Трайков съм имал, имам и вероятно ще имам и занапред множество теми, по които ще бъдем на различно мнение. Но това няма да ми попречи, да съм на едно мнение с тях, че повдигнатите обвинения от прокуратурата срещу тях, свързани с борсовата приватизация на миноритарен дял от акциите на ЕРП, са лишени от правна и житейска логика и имаха за цел сплашване и тормоз.
В същото време ще посоча, че ми липсва подобна прокурорска активност по приватизацията на много други предприятия, например на Булгартабак. Липсва ми подобна прокурорска активност по заменките на земеделски и горски земи от държавата и общините. Липсва ми подобна прокурорска активност по много концесионни сделки, например в парк Пирин. Липсва ми подобна прокурорска активност по застрояването на дюни, плажове и защитени територии.
Прокуратурата е един от големите длъжници на българското общество и един от виновниците за крадливия и смъртоносен за стотици хиляди българи 30-годишен преход.
Полина Паунова, журналист:
Съдът призна за невинни всички по делото EVN: Симеон Дянков, Иво Прокопиев, Трайчо Трайков, Радослав Рачев, Любомир Евстатиев и Петър Василев. В мотивите към присъдата накрактко става ясно, че обвинението е неправомерно. Чудя се не следва ли сега да се дискутира публично какво означава това и чия е отговорността за неправомерно обвинение?
Мария Спирова, редактор, „Да, България!“:Не бива да забравяме как стигнахме до тук и какъв беше рискът това дело да не остане просто на ниво демонстративен тормоз.
„За Дянков, Прокопиев и Трайков прокуратурата поиска присъди от 3 до 10 години и от 1 до 3 години за Рачев, Петър Василев и Любомир Евстатиев. Прокурорът Емил Петров (брат на бившия шеф на Столичното следствие Петьо Петров, известен с прякора си Пепи Еврото) поиска и задържане под стража на всички, ако бъдат осъдени.“
Ружа Смилова, политолог:
Оправдателните присъдите днес показват ясно едно: всекиго могат да разследват – и без данни за извършени престъпления. Целта е ясна – тормоз. Ако и някой запор на имущество успеят да изкрънкат – допълнителен бонус.
Владислав Панев, съпредседател на „Зелено движение“:
Радващо е, че сред мотивите на съда по делото ЕВН е, че приватизацията по принцип е хубаво нещо.
През последните години наблюдаваме експанзия на държавата. Бензиностанции, дял в банка, хазарт, а оня ден стана ясно, че държавата участва пряко в бизнеса с наркотици.
Виждаме състоянието на много държавни и общински компании. Секторите с най-силно вмешателство са най-зле. Върви ИТ индустрията. Защото властта не разбира много от нея. Не може да открадне компания и после да спечели.
С това не казвам, че съм за модела всичко да е частно. Но дори и в страни със силен държавен сектор като Франция, тези компании са листвани на борсата. Имат частни акционери с идеята за по-силен контрол. Така че властта да не може да краде на тъмно. Това е политиката, която смятам за оптимална в момента. За дружествата от енергетиката, за банката за развитие, сигурно и за други. Така се постига с един удар два заека.
Властта трябва да е наясно, че е наблюдавана всеки ден. Че не може да направи далавера, без да е ясно и на кокошките на село. Все пак министър значи слуга, а не господар.
Христо Иванов, лидер на „Да, България!“:
Този път се размина. Политическата поръчка беше твърде очевидна, обвинението прекалено абсурдно, международна реакция все пак се чу, сред българските юристи, особено съдиите, все още има хора с някакви граници.
Това не бива да успокоява никого. Самият факт, че такова дело в възможно и ще продължи, означава много. А не е само то:
Имаме главен прокурор, който откровено потъпква презумпцията за невинност, със сопаджийска откровеност посочва политическите си противници, лично режисира пропагандни линчове и дори не опитва да прикрие двойния си стандарт или координацията на действията си и опорките си с Пеевски и медиите му. Всички знаем от години, със и без записи, че управляващи и прокуратура заедно планират „удари“. Всички знаем, че мярката за неотклонение „задържане под стража“ отдавна се използва като репресия и инструмент за пречупване. Всички знаем, че Петьо Еврото и подобните му са част от гръбнака на статуквото в съдебната власт, те го обслужват, то ги пази, и обратно. За всеки е видима криминализацията на службите. Всички виждаме как делата, дори срещу хора, които отдавна трябваше да бъдат клиенти на прокуратурата, се провеждат като мафиотска разправа, която няма нищо общо с правосъдието. Всички знаем, че депутатът Пеевски е автор на все повече извънредно законодателство, което винаги минава с гласовете на ГЕРБ и всички знаем, че парламентът е гумен печат за най-малкото желание на Сарая. Всички знаем и виждаме, че всички регулатори са пълни с калинки, свикнали да изпълняват безпрекословно „безценни указания“. Всички виждаме и чуваме как срещу критичните медии и опозицията се води кръстоносен поход с все по-голям държавен ресурс.
Накратко: Инструментите за все по-беззаконна репресия са създадени и пуснати в действие. Кадрите, които да са готови на всичко, се произвеждат и разполагат на позиция. Пропагандната машина е все по-стръвна. Обществената търпимост е все по-притъпена. Международното мнение- все по-равнодушно към нас.
Или, още по-накратко, както е написал Гешев: това е една изгубена битка (или дори схватка- остават две инстанции) във война, която той, Борисов и Превски и техните поръчители в Сараите смятат да спечелят.
А тяхната война, както всички виждаме, е срещу върховенство на закона, срещу частната собственост, срещу свободата на словото, срещу свободата.
Дори днес, при тази позитивна новина, колко сигурност в наличието на тези свободи усещате?
И, не, не се залъгвайте, че става дума само за едри риби и опозиционери. Гледайте видеото за „Осемте джуджета“ и чуйте заплахите, които получи авторът му заради него. Когато държавата е завладяна от криминални типове, въоръжени с извънредни бухалки, апетитът идва с яденето. Бързо.
За да започнат ТЕ да губят тази война, а не само отделни схватки в нея, са необходими:
– Реформа на прокуратурата и поставяне на главния прокурор под демократичен контрол;
– Премахване на спецсъда и прокуратурата и КПКОНПИ в настоящия им вид;
– Въвеждане на кариерни механизми, които да лустрират всички видове Евровци и подобните им в правосъдието и службите и да стартират позитивна селекция на почтени, компетентни и независими хора;
– Във ВСС и контролните институции да започнат да бъдат изпращани хора с характер и биография;
– Да не се позволи на Пеевски и Борисов да овладеят Върховния касационен съд (мандатът на председателя изтича 2022 г.);
– Общественият интерес, върховенството на правото и базовата компетентност да се върнат в законодателния процес;
– Обществените медии да си възстановят и надградят ролята…
Списъкът може да бъде продължен с още много задачи.
