Закриването на специализираното наказателно правосъдие по никакъв начин не представлява съдебна реформа. Такъв акт би довел до създаване на съмнение за удовлетворяване на нелегитимни цели, нямащи нищо общо с действителните обществени нужди и очаквания.
Това се казва в писмено становище на Специализирания наказателен съд (СпНС) и Апелативния специализиран наказателен съд (АСпНС), изпратено до министъра на правосъдието, Надежда Йорданова, в рамките на общественото обсъждане на изготвения законопроект за изменение на Закона за съдебната власт и Наказателно-процесуалния кодекс.
Акцентира се, че мотивите за ликвидирането на специализираното правосъдие, не са основани на рационалност и разумни причини, а на неверни статистически данни (най-ярък пример за които е десеткратното занижаване броя на разгледаните дела в СНС), на манипулативна интерпретация на данни.
към автора на законопроекта и преследваните резултати.
В становището си магистратите хронологично изброяват оценките на ЕК в докладите по Механизма за сътрудничество и проверка, по Механизма за върховенството на закона и др., в периода 2007 – 2020 г., в които, след създаването на специализираните съдилища, е отчетен солиден напредък на България по показателя организирана престъпност и мониторингът на страната по същия показател е временно прекратен.
От СпНС и АСпНС са на мнение, че законопроектът е построен върху погрешна и недалновидна концепция. Според тях делата ще се върнат в нормативния режим от 2012 г., а това няма да доведе до нищо хубаво. В становището също се изтъква, че ликвидиране но спецсъдилищата и спецпрокуратурите ще се отрази негативно на гражданите.
В становището се посочва, че мотивите на законопроекта си служат с популистки обещания, без да се съобразяват с принципа за разделението на властите.
