Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ излезе с позиция относно предложението на Министерството на образованието и науката (МОН) за разпределението на учебното време през следващата учебна година.
Синдикатът отправя препоръка към следващия образователен министър да се фокусира не към физическия размер на учебното време, а към естетиката и качеството на времето за образование.
Според организацията ще помогнат по-добрата дисциплина, подобряването на физическата среда, преминаването на едносменен режим, намаляването на учениците в клас и доброто родителско възпитание, което в много семейства липсва.
„Пределно малко са „промените“ за да говорим за различна философия, но синдикатът отправя няколко препоръки към законотворците на МОН.
От десетки години съветваме, МОН да спре да брои почивни и празнични дни, регламентирани в чл. 154 от КТ за ваканция. Да те са вид „ваканция“, но нямат отношение към дебата за учебното време, а това изкривява общественото усещане за почивни и учебни дни“, се казва в позицията.
Според синдикат „Образование“ реално есенната ваканция е 1 ден, коледната ваканция е 2 дни, междусрочната – 3 дни и пролетна ваканция – 4 дни, което прави общо 10 дни, без лятната ваканция. „Добавяме и „неучебните дни“ за ДЗИ и НВО, които неясно защо МОН ги брои за ваканции и не ги причислява в категорията учебно време“, допълват от синдиката.
Освен това, от МОН пропуснали предложението им при НВО в 10 клас учениците да бъдат пренасочени към гимназиите – училища с прием единствено след 7 клас, а в основните, обединени и средни училища да се провежда само и единствено НВО 7 клас. От синдикат „Образование“ обясняват, че така ще се минимизира рискът от грешки при организацията на изпитите.
От синдиката представят и сравнителен анализ на българското учебно време и ваканции в рамките на Европа:
В повечето от изследваните държави броят на учебните дни е между 170 и 190. В Албания и Малта са 165, а в Дания и Италия – 200.
В половината от страните са 170-180. В 13 държави са в диапазона 181 – 190 учебни дни. Като цяло броят на учебните дни е еднакъв за всички степени на образованието, но има и изключения – във Франция и Сърбия горният курс е с повече дни, а в Литва и Румъния броят е по-висок в начална и средна степен.
С по-малко учебни дни в горен курс са Гърция, Ирландия и Босна и Херцеговина.
В страните, където броят варира според степента и класа, често последният клас има най-малко учебни дни. Такъв е случаят и с България – в 12 кл. има 31 учебни седмици, с пет по-малко от останалите.
В България броят на учебните дни за всички степени (без начален етап) е в горната част на скалата близо до максимума от 190-200 учебни дни, а именно – 180.
С изключение на коледната ваканция, всички останали варират и се различават по продължителност. Някои ваканции зависят от нефиксирани, регионални празници и прояви като национални и местни карнавали и Великден. Всички държави осигуряват и почивни дни за обществени прояви и религиозни празници. Есенно време в 16 страни има есенни ваканции за седмица или до няколко дни. За Коледа почти всички осигуряват минимум 2 седмици, а в Швеция и Сърбия – 3. Великденската ваканция е една или 2 седмици в почти всички държави, освен Турция.
В Германия, Испания, Австрия, Италия и Швейцария, местните и регионални власти имат право да определят свои периоди на ваканции, съобразно местната специфика, но общият брой учебни дни е определен централно. Като цяло, схемата на ваканциите в различните страни е еднаква за различните образователни степени.
България не прави изключение от общата картина, дори някои ваканции у нас са по-кратки – Коледната и Великденската.
В Европа, продължителността на лятната ваканция е между 11 и 15 седмици. Учебното време като цяло приключва в края на май или средата на юни, когато в повечето държави започва лятната ваканция. Продължителността на лятната ваканция варира в широки граници в отделните държави – от 6 седмици в някои германски федерални провинции, Нидерландия и Лихтенщайн, до 13 седмици в Латвия, между 11 и 14 седмици в Италия и Португалия, а дори и 15 седмици в Албания за начален етап.
В редица държави на Балканите началните степени излизат в лятна ваканция преди по-горните степени.
България със своите 13 седмици лятна ваканция и по този показател не прави изключение, а се намира в позицията на други държави с подобно географско положение.
„Времетраенето на учебните часове е категория, която за България е подвластна на министерство на здравеопазването, а МОН е „послушен“ изпълнител. За пример учебните часове в Обединеното кралство на 7 годишните (наш първи клас) са 60 минути времетраене, при нашите 35 минути и може би трябва да изпратим министъра на здравеопазването в оставка Асена Сербезова и нейният наследник в Англия, да натрупат медицински опит“, се посочва още в позицията.
От синдикат „Образование“ изтъкват, че МОН би могло да увеличи времетраенето на учебните часове, за да се изравним с някои европейски образователни системи, но са категорични, че това няма да помогне за по-добро качество на българското образование. Няма да помогне и увеличаването на учебните дни, допълват от синдиката.
