Докато администрацията на Байдън работи за предотвратяване на регионална ескалация в кризата Израел-Газа, тя трябва да признае една ключова разлика от предишните повторения на конфликта. Съседите на Израел – по-специално Египет, Йордания и Ливан – са в по-ужасна икономическа ситуация днес, отколкото са били по време на която и да е от последните големи кризи с Израел през този век, пише Atlantic Council.
Екип на Atlantic Council анализира относителната сила и слабост на тези страни, използвайки „Индекса на мизерията“ – сумата от нивата на инфлация и безработица – претегляйки данните спрямо БВП.
Резултатите ясно показват как този път е различен от икономическа гледна точка. Днес индексът на мизерията за тези страни е по-висок, отколкото когато и да било от 2000 г. насам.
Инфлацията в Египет скочи до 38 процента през септември и валутните му резерви бързо изсъхват. Ливан има трицифрена инфлация през последните три години и цялата му икономика е в криза. Йордания е сравнително по-добре, но безработицата достигна нов връх от 22 процента през 2023 г.
Докато минали горещи точки поставяха предизвикателства за съседите на Израел, те не трябваше да се борят с риска от рецесия или по-лошо в същото време. А това означава, че икономическото държавно управление от страна на Съединените щати и техните партньори може да бъде особено ефективно за справяне с настоящата криза.
Точно сега политиците с право са фокусирани върху това как да ограничат участието на Иран в конфликта – до голяма степен чрез „негативно“ икономическо управление като санкции. Но икономическото държавно управление има и „положителна“ страна, състояща се от политики, които възнаграждават страните за желаното поведение. Тези стимули имат потенциала да бъдат особено ефективни предвид икономическите трудности, пред които са изправени съседите на Израел.
Например, в момента има спряна програма на МВФ на стойност 5 милиарда долара и Кайро отчаяно иска да има достъп до поне част от парите. Йордания трябваше да получи заем от 100 милиона долара от Япония за надграждане на своята електрическа мрежа. Преди 7 октомври Франция се е ангажирала (но все още не е изпратила напълно) над 30 милиона евро финансово облекчение на Ливан.
Има десетки подобни финансови лостове, които Западът би могъл да използва през следващите дни, за да получи повече сътрудничество за хуманитарна помощ на пропускателния пункт Рафа, да възстанови отменената среща на върха на арабските лидери в Аман с президента Байдън и да изпрати възпиращ сигнал на Хизбула, за да избегне ескалация в Севера. Ако някога е имало момент за използване на комбинираното влияние на долара, паунда, еврото и йената, това е този.
Има ограничения на този подход, които администрацията на Байдън също трябва да има предвид.
През 1956 г. държавният секретар на САЩ Джон Фостър Дълес информира египетския президент Гамал Абдел Насър, че Съединените щати оттеглят финансовата си подкрепа от 70 милиона долара (почти 800 милиона долара в днешни пари) за изграждането на язовира Асуан на Нил. Дълес беше разстроен, че Египет официално призна новото комунистическо китайско правителство в Пекин (и изостави националистите в Тайван). Той смяташе, че икономиката на Египет е толкова слаба, че не могат да построят язовира без подкрепата на САЩ. Той сгреши. СССР се намесиха. Окураженият Насър национализира Суецкия канал, което вкара Обединеното кралство, Франция и Израел във война.
Днес държави от Персийския залив като Саудитска Арабия и Катар са в много по-силна икономическа позиция – по-близо до тази на Израел, отколкото до неговите съседи – и биха могли да се намесят, за да запълнят празнината.
Един от уроците от 1956 г. е, че ако страните не получат подкрепа от Запада, те ще я получат от някъде другаде. Тъй като Китай е най-големият двустранен кредитор в света, днес това е дори по-вероятно, отколкото тогава.
Изводът е, че всички конфликти, особено тези от последните няколко години, имат военно и икономическо измерение. Време е Г-7 да започне да използва всички инструменти, с които разполага.
