Лидерът на Хонконг потвърди във вторник намерението си да затегне законите за националната сигурност, за да се основава на мащабното законодателство, наложено от Китай през 2020 г., като каза, че градът „не може да си позволи да чака„, предава „Ройтерс“.
Някои бизнесмени, дипломати и академици следят отблизо развитието, като казват, че перспективата за нови закони, насочени срещу шпионажа, държавните тайни и чуждестранното влияние, известни като член 23, може да има дълбоко въздействие върху глобалния финансов център.
Критиците заклеймиха законодателството от 2020 г. като ограничаване на несъгласието в бившата британска колония. Правителствата на Китай и Хонконг твърдят, че това е необходимо за възстановяване на стабилността след понякога бурни продемократични протести, които заляха територията година по-рано.
Лидерът на Хонконг Джон Лий каза, че правителството ще се опита да приеме законите „възможно най-скоро“, но не даде точен график, за да бъдат одобрени от законодателния орган на града.
„Защо сега? Не можем да чакаме. Казах го много ясно. Не можем да си позволим да чакаме. Чакаме 26 години. Не трябва да чакаме повече„, каза Лий, описвайки го като конституционна отговорност на града, датираща от предаването му на Китай от британското управление през 1997 г.
„Въпреки че ние, обществото като цяло, изглеждаме спокойни и изглеждаме много сигурни, все още трябва да внимаваме за потенциални саботажи, подводни течения, които се опитват да създадат проблеми„, каза той, като каза, че някои чуждестранни агенти все още може да са активни в Хонконг.
Лий каза, че свободите на града ще бъдат защитени и законите ще отговарят на международните стандарти.
Консултационен документ от 110 страници беше изпратен до Законодателния съвет във вторник и консултацията ще приключи на 28 февруари.
Документът очертава необходимостта от нови и актуализирани закони, обхващащи кражба на държавни тайни, шпионаж, държавна измяна, бунт и саботаж, включително използването на компютри и електронни системи за извършване на действия, застрашаващи националната сигурност.
По-строг контрол върху чуждестранни и тайвански политически организации, свързани с града, също се препоръчва в предложенията за ново престъпление на „външна намеса“.
„Външните сили“ са използвали града „като плацдарм за антикитайски дейности… и са разпространявали антикитайска идеология чрез мек подход за демонизиране“ на правителствата на Китай и Хонконг. Той отбеляза „мониторинг на човешките права“ като една от „прикритията“.
Консултативният документ предупреждава, че Хонконг е под нарастваща заплаха от операции на чуждестранен шпионаж и разузнаване и цитира протестите от 2019 г.
Китай и Хонконг са „неизбежно обект на действия и дейности, застрашаващи националната сигурност, извършвани от агенти или шпиони на външни сили, включително външни политически организации или разузнавателни агенции“ в града, отбелязва той.
