На 31-и март руският президент Владимир Путин подписа указ за призоваването на пролетния набор войници в руската армия. От първи април до 15-и юни в казармата трябва да влязат 134 500 млади войници – приблизително толкова, колкото и миналата година по това време. Кой може да бъде призован, могат ли тези момчета, постъпващи в армията на срочна служба, да бъдат изпращани на война и има ли законни начини за отказ от военна служба?
ДВ: Кой има право да отложи военната си служба?
А. Передрук: Всички категории наборници са описани подробно в член 24 от Закона за военната повинност и военната служба. Като цяло отлагане на военната служба е възможно при няколко случая. На първо място по здравословни причини: ако медицинският преглед установи заболяване, фигуриращо в списък, утвърден от правителството, наборникът бива обявен за временно негоден за военна служба и получава отсрочка до една година.
Влизането в казармата може да бъде отложено и заради незавършено образование – средно, средно специално или висше. В такъв случай постъпването в армия се отлага до първи октомври същата година, за да може наборникът да се дипломира и евентуално да кандидатства в колеж или ВУЗ. Възможно е и т.нар. отлагане на военната служба по социални причини – когато млад човек, който трябва да отбие военната си повинност, се налага да се грижи за родители или за други близки хора, ако е настойник на непълнолетни братя или сестри, ако е баща на две или повече деца или ако има дете с увреждания до 3-годишна възраст. Отсрочка получават и постъпилите на работа в системата на МВР или избраните за депутати в Държавната дума. Новост е отлагането на военната служба за IT-специалистите, указът за което беше подписан от президента Путин на втори март. Засега обаче правителството така и не е обявило условията, на които трябва да отговарят въпросните специалисти, поради което никой няма как да се възползва от тази възможност.
ДВ: В мирно време на военна служба подлежат мъжете на възраст от 18 до 27 години. Войната в Украйна промени ли нещо в това отношение?
А. Передрук: Възрастта остава същата – от 18 до 27 години. Но в Русия има и други форми на военна служба, различни от наборната – за всички, които се водят на военен отчет и са преминали в запаса. Те могат да бъдат повикани за участие във военно учение или да бъдат мобилизирани. Мобилизация обаче засега не е обявявана, а военното учение се различава съществено от наборната служба.
ДВ: Могат ли наборните войници да бъдат изпращани на война?
А. Передрук: Забрана за изпращането на наборниците на война няма, но има две условия – младият войник да а е навършил четири месеца служба и да е придобил някаква военна специалност. Оттам нататък срочно служащият може да носи военна служба, включително да участва в бойни действия.
ДВ: А какво очаква войниците, които откажат да участват в бойни действия?
А. Передрук: В такъв случай военнослужащият може да бъде подведен под наказателна отговорност съгласно член 332 от Наказателния кодекс на Руската федерация (РФ) – за неизпълнение на заповед. Наказанието по този член предвижда арест до шест месеца или задържане в дисциплинарно военно поделение до две години. Това са поделения със специален режим, в които се прилагат възпитателни мерки, т.е. трябва да се полага принудителен труд. Времето, прекарано в наказателно поделение, не се приспада от срока на военната служба.
ДВ: А какво се случва, когато някой е получил повиквателна, но откаже да се яви на военна служба?
А. Передрук: Ако някой принципно отказва да носи оръжие, може да се възползва от възможността за алтернативна гражданска служба. Такова право имат две категории граждани на Руската федерация: представителите на малобройните коренни народности, които се занимават с традиционни занаяти, или хората, чиито убеждения не им позволяват да носят военна служба. Тези убеждения могат да бъдат религиозни, да са от светски характер и т.н.
ДВ: Трябва ли наборникът да представи доказателства, че личните му убеждения противоречат на това да носи оръжие?
А. Передрук: По решение на Конституционния съд на РФ вътрешните убеждения не трябва да се доказват, но трябва да се обосноват. Не е достатъчно например някой да заяви пред наборната комисия, че е пацифист. Той трябва да обясни защо ценностната му система не му позволява да отиде в казармата. В такъв случай е допустимо комисията да направи проверка дали декларираните убеждения са истинни.
