От Специализираната прокуратура представиха информация по повод казуса „Кирил Петков“.
На брифинг говорителят на спецзвеното Христо Кръстев обясни, че сигналите спрямо настоящия премиер и тогавашен служебен министър на икономиката Кирил Петков могат да бъдат разпределени в три групи: твърдения за двойно гражданство; твърдения за служебни престъпления, касаещи действия по повод състава и избора на Надзорния и Управителния съвет на ББР, и деклариране на неверни обстоятелства във връзка с участието на Кирил Петков в търговски дружества.
От своя страна ръководителят на Спецпрокуратурата Валентина Маджарова обясни, че е налице невярно деклариране, но в сегашната законова диспозиция на чл. 313 от Наказателния кодекс не може да се обуслови наказателна отговорност.
Тя посочи, че в края на август тази година е образувана преписка за двойното гражданство на Петков. На 13 декември е получен отказ от образуване на досъдебно производство от страна на Спецпрокуратурата. Аргументът е, че по отношение на ББР не са извършени нарушения, а невярната декларация, подадена пред президента, не е от компетентност на Спецпрокуратурата, а на Софийската районна прокуратура
„С оглед липсата и разсейването на каквото и да е съмнение за безпристрастност, преписката е изпратен на Софийската районна прокуратура. Стриктно е спазен законът“, увери Маджарова.
От своя страна ръководителят на СРП Невена Зартова посочи, че наблюдаващите прокурори са се произнесли също с отказ, тъй като въпросната декларация, макар действително да съдържа невярна информация, няма доказателствена стойност, а има единствено заявителски и уведомителен характер.
Попълнената декларация с невярно съдържание за гражданството, преди да бъде назначен за министър, не е престъпление, тъй като няма законова или подзаконово задължение за попълването на подобна декларация, поясни Зартова.
Маджарова пък подчерта, че прокуратурата винаги е твърдяла, че законът е несъвършен и е нужно доразвиването на законовите разпоредби.
Припомняме, че проверката, образувана на 24 август, беше удължена до 15 декември, което е максималният срок. След това наблюдаващият прокурор има още месец (до 15 януари), за да се произнесе – има ли данни за престъпление, за което да бъде образувано разследване, или проверката да бъде прекратена.
Проверката започна след сигнал, получен на електронната поща на държавното обвинение. Към него е присъединен и идентичен сигнал, подаден до прокуратурата от гражданин от Варна.
По жалба на ГЕРБ Конституционният съд образува дело за гражданството на министър Кирил Петков. Депутатите на ГЕРБ атакуваха президентския указ от 10 май 2021 за назначаването на служебното правителство.
В края на октомври месец КС се произнесе, че при назначаването си Петков не е бил освободен от канадското си гражданство и е бил наясно с това, че не е достатъчно само и еднолично да подаде заявление, както той е направил, а е трябвало да изчака отговора на Канада.
Конституционните съдии обаче посочиха, че президентът няма задължения да провери самата декларация.
Актовете на Кирил Петков като служебен министър пък бяха атакувани от ВМРО пред Върховния административен съд.
