Без дебати депутатите от Комисията по правни въпроси в Партийния дом приеха на първо четене законопроект за изменение и допълнение на Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест (ЗЕЕЗА). Приемането му се налага, за да се осигури пълно въвеждане на изискванията на определени разпоредби от Рамковото решение от 2002 г. Вносител е Министерски съвет.
По време на заседанието на комисията присъства и заместник-министърът на правосъдието Емил Дечев.
Относно европейската заповед на арест (ЕЗА). С промените се укрепват процесуалните права на лицата и се насърчава прилагането на принципа за взаимно признаване на решения постановени в отсъствието на заинтересованото лице по време на съдебния процес. С решение от 10 март 2021 г. на Съда на Европейския съюз (СЕС), както и въз основа на констатациите на ЕК във връзка с неправилното въвеждане на разпоредби на посоченото Рамково решение, отразени в официално уведомително писмо, е образувана процедура по нарушение на правото на ЕС срещу България.
С настоящия законопроект се предвижда създаването на нов чл. 56а в ЗЕЕЗА, който въвежда задължение за прокурора по делото да внесе искане пред съответния първоинстанционен съд за вземане спрямо обвиняемия на мярка „задържане“ с цел издаване на Европейска заповед на арест. Произнасянето на съда е в 3-дневен срок от получаване на искането по реда на НПК в открито заседание с участието на прокурора и защитника на обвиняемия, като съдът проверява законосъобразността и пропорционалността на искането за издаване на Европейска заповед за арест. Въз основа на влязлото в сила определение на съда, прокурорът вече може да издаде ЕЗА. По този начин се отговаря на първото ниво на защита, изисквано съгласно практиката на СЕС.
Второто ниво на защита се въвежда с предложения нов текст в Закона за екстрадиция и европейска заповед за арест, който урежда приемането на лицето от изпълняващата Европейската заповед за арест държава-членка на ЕС, както и задълженията на прокурора незабавно да внесе искане за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ от съответния първоинстанционен съд. Доведеният в България и неговият защитник могат да оспорят законосъобразността и пропорционалността на издадената заповед от прокурора. По този начин се гарантира правото на обвиняемия да се защити лично срещу предприетите спрямо него действия от страна на прокуратурата по принудителното му довеждане.
