Физикът Питър Хигс, чиято теория за неоткрита частица във Вселената промени науката и беше оправдана от откритие, спечелило Нобелова награда половин век по-късно, почина на 94 години, съобщи във вторник университетът в Единбург, цитиран от „Ройтерс“.
Откриването на бозона на Хигс през 2012 г. в изследователския център на CERN близо до Женева беше широко приветствано като най-големият напредък в изследването на космоса от повече от 30 години и насочи физиката към идеи, които някога са били научна фантастика.
„Лично за мен това е просто потвърждение на нещо, което направих преди 48 години, и е много удовлетворяващо да се докаже, че съм прав по някакъв начин“, каза британският учен в интервю през 2012.
„В началото нямах никакви очаквания, че ще съм още жив, когато това се случи„.
Университетът в Единбург, където Хигс заемаше професорска катедра в продължение на много години, съобщи, че той е починал спокойно в понеделник у дома след кратко боледуване.
„Питър Хигс беше забележителна личност – наистина надарен учен, чиято визия и въображение обогатиха познанията ни за света, който ни заобикаля„, каза професор сър Питър Матисън, директор и заместник-канцлер на университета.
Хигс описва себе си като „некомпетентен“ в лабораторията по физика в училище и в началото предпочита математиката и химията. Но, въпреки това, вдъхновен от квантовия физик Пол Дирак, който е посещавал същото училище, той решава да специализира в теоретична физика.
Откритието на бозонът на Хигс, разреши загадката откъде няколко фундаментални частици получават своята маса: чрез взаимодействие с невидимото „поле на Хигс“, което прониква в пространството.
Това взаимодействие, известно като механизма „Браут-Енглерт-Хигс“, спечели на Хигс и белгиеца Франсоа Енглер Нобеловата награда за физика през 2013 г. Сътрудникът на Енглерт Робърт Браут почина през 2011 г.
През 1964 г. първата статия на Хигс за модела беше отхвърлена от академично списание по физика в CERN като „без значение за физиката„. Неговата ревизирана статия, макар и публикувана седмици след тази на Енглерт и Браут, е първата, която изрично предсказва съществуването на нова частица.
Бозонът на Хигс завърши „стандартния модел“ – основната теоретична рамка на физиката, но пълното му разбиране е в процес на работа. Неговото откритие позволи на теоретиците да насочат вниманието си към огромната част от Вселената, която остава необяснена, както и към езотерични идеи като възможността за паралелни вселени.
Атеист, Хигс ненавиждаше прозвището „божията частица“, което авторите на заглавия често даваха на бозона, носещ неговото име.
Той имаше силни възгледи за това какво е добро и лошо за науката и се отказа от движението за ядрено разоръжаване, когато то започна кампания срещу овладяването на ядрената енергия.
През 1962 г. Хигс се жени за Джоди Уилямсън, американски лингвист и борец за ядрено разоръжаване, която почина през 2008 г. Те имат двама сина.
Хигс беше скромен относно постиженията си и се притесняваше от медиите. В интервю за уебсайта на Нобеловата награда той разказа как на сутринта, когато трябваше да бъде обявена Нобеловата награда за 2013 г., той очаквал медийното внимание и умишлено предприел стъпки да го избегне.
