Автор: Тодор СТЕФАНОВ, Журналист
Когато аз и екипът в медията в която работих преди време ви запознахме с тях ни беше страх, че онова, което ги чака е смърт. А те са още деца, но вече мъртви. Мария, Цецо, Сали (онзи ден), Севда и много други, на които дори не успяхме да научим имената.
Това са българските копелета, отраснали в колибите на гетата из София.
И по-страшното…това са децата, които бяха отглеждани от България, те бяха възпитаници на дом за деца лишени от родителска грижа.
В последствие се разболяха от СПИН.
И ги изгониха.
Върнаха ги при родителите им, които „щяха да им дадат по-добри условия“.
Със СПИН на 9 години, със СПИН на 12, на 14, на 15…тези деца обикаляха улиците на София и просеха стотинки за хероин, лепило, амфети, метадон и за каквото им дадат. Те купуваха смъртта си всеки ден, а институциите просто им обърнаха гръб. Оставиха ги при семействата им, но и вече ги няма на този свят. Просто не можаха да се справят или не искаха, не намериха решение за тези няколко деца или пък просто не им бяха важни.
Наскоро видях Мария Костова, беше събрала ръцете си за молитва и обикаляше от стъкло на стъкло автомобилите на едно от големите столични кръстовища.
Мамка му, стана ми тъжно, защото знам какво ще се случи с нея.
Днес стана ясно, че поредното дете на държавата е починало. Мария е открита мъртва късно снощи в столичния кв. „Орландовци“.тол такси в австрия
Бог да я прости!
Всички сме виновни за това, което им причини държавата както казва нашия „умен“ примиер Бойко Борисов „най-лошия материал е човешкия“ на тези деца и за онова, която вече са преживели, но това няма значение те вече всички са починали.
И макар че са циганчета, никой на 10 години не заслужава да бъде серопозитивен, нито да умре на улицата като куче.
Да опресня паметта ви, че нали аз съм единствения журналист котйо ви разказва…
https://www.youtube.com/watch?v=poKAx98_P0c&feature=youtu.be
/Видео: Тодор Стефанов, youtube.com
През юни 2012 г. за драстични нарушения в дома за деца лишени от родителски грижи „Асен Златаров“ в ж.к. „Надежда“ сигнализира общинският съветник от София Калоян Паргов. 15-годишната Галя Любенова, в напреднала бременност и 12-годишно серопозитивно момче бяха сред 50-ината възпитаници на дома. И избухна така нареченият „СПИН скандал“, и то само защото стана обществено достояние, че в дома има деца, които са ХИВ-позитивни. Децата бяха изпратени обратно при семействата си в софийското гето „Градините” 3.
Тогава ги срещнахме. И ги заведохме в Инфекциозна болница. Не че ни беше работа, но нямаше кой, а те храчеха кръв по улиците.
Последваха опити на държавата да се справи с този проблем, но уви не се поучи.
Опитите се оказаха неуспешни, незначителни и накрая – нелепи. ХИВ-позитивните деца бяха оставени буквално на улицата, да просят, да се друсат и да проституират с непълнолетните си серопозитивни тела. И до днес никой чинивник не знае точния брой на болните от СПИН в циганското гето.
Иначе още тогава, през лятото на 2012-а, в разгара на СПИН скандала, една от болните умря – това беше Настя.
Тя беше навършила пълнолетие току що и беше най-възрастната от заразените деца.
Днес може да срещнете все още живите от тях по софийските кръстовища, но не са много напротив един – двама са.
Сигурно ще ги подминете, ще ги изгоните от колата си да не я пипат, защото са мръсни и изглеждат зле.
Мисля си за живота им, гледам децата на тяхната възраст и ги сравнявам.
Не заслужаваха ли по-добър шанс, не заслужаваха ли някого, който да го е грижа за тях.
Според социалните служби, дом „Асен Златаров“ и всички онези хора, които са имали контакт с тези деца, те просто заслужават да умрат, защото така или иначе няма как да оздравеят.
Иначе миналия ден излезе някънде новината, че 15-годишно момче от „Орландовци“ е умряло от свръхдоза хероин.
То носи инициалите С. К. Питам се дали това е Сали Костов, дали е умрял без да иска, или си е сложил умишлено по-голяма доза, защото не му се живее повече така. И ако това е САЛИ, искам той да се яви в сънищата на онези, които забравиха за него и си казаха – той не е мой проблем. Сигурно на вас ви се струва патетично, но им е време да се почувстват виновни. И сега остава въпросът ще има ли кой да плаче за нея. Отговорът е ясен… Никой няма да плаче и за другите, на които им предстои смъртта преди дори да са видели живота. Сигурно няма да има и кой да ги погребе.
