Тенденцията към консолидация на университетите не само в Европа, но и по света се засилва през последните 20 години и обхваща все повече висши училища и държави.
Прегледът на международния опит по отношение на разнообразните форми на обединение и сътрудничество между висши училища и научни институции, на мотивацията им и на ефектите, които са постигнати в процеса на обединение, показва при какви условия този процес може да има позитивни резултати и в България. И в неговата полезност при определени условия, убеждават от Министерство на образованието.
От Министерство на образованието се позовават на анализ на експертите от Института за пазарна икономика (ИПИ), които са направили преглед на международния опит при сливанията, придобиванията, поглъщанията и консолидацията на университети. Проучването им е било представено пред членовете на работната група към Министерството на образованието и науката, която до 30 юни 2022 г. трябва да изготви концепция за обединяване на висши училища в България.
Припомняме, че концепцията за реформа във висшето образование, предложена от министър Николай Денков предизвика недоволство и недоверие сред повечето висши училища у нас, което накара и МОН да я опровергае първоначално.
В доклада се посочва, че 120 обединения на висши училища и научни организации са се случили в Европа от 2000 до 2019 г. Пикът на обединенията на университети в Европа е през 2013-2015 г., когато са регистрирани 37 консолидации, по данни на Европейската асоциация на университетите (ЕАУ). Става дума за държавите, които привличат най-силно българските кандидат-студенти.
Данни за сливания на университети в Северна Америка (основно в САЩ) и Азия (основно в Япония) също показват активност през последните 10 години.
Висшите училища се обединяват в преследването на цели, които не могат да постигнат самостоятелно, казват експертите от ИПИ. Те най-често са повишаване на качеството на обучението и на научната дейност, намаляване на фрагментацията, постигане на икономически ползи, по-добри възможности за диверсификация на научни програми, специалности и направления. Мотивите за консолидиране на висши училища обикновено са няколко.
Малкият размер на образователната институция е основен риск за нормалното й функциониране. Към него се добавят резките увеличения в таксите, ниските приходи от дарения, големите дългове и дефицитното финансиране. Много рискове са резултат от слабо управление и нисък административен капацитет и поради това често консолидацията води до подобряване и професионализиране на управлението, и оттам – до по-добри финансови резултати, управление на качеството и стратегическо планиране, установява проучването на ИПИ.
За институции в добро финансово състояние обединенията дават възможност за диверсификация, подобряване на резултатите, увеличение на международната видимост и повишаване на ефективността чрез постигане на икономии от мащаба. Ако институциите са със сходни профили, те често ограничават или премахват дублиращите се дейности, а ако са с различен профил, постигат диверсификация и синергичен мултидисциплинарен ефект. Всички постигат по-добра разпознаваемост за развиване на научна дейност и привличане на кандидат-студенти.
Успешните сливания са придружени от ясно целеполагане, времеви хоризонт за изпълнение, отлична комуникация със заинтересованите страни и осигуряване на специфично насочен за тази цел финансов ресурс.
