Снимка: Информационна агенция News24sofia.eu / Филип Станчев Минималната работна заплата ще се определя на база на 50% от средната заплата за последните 12 месеца, които включват последните две тримесечия от изминалата и първите две от настоящата година, като размерът за минималното възнаграждение за следващата година трябва да бъде определено от Министерски съвет до 1 септември от съответната година. Този механизъм за определяне на нивата на МРЗ бе приет от народните представители в предпоследния ден от живота на 48-я парламент.
В крайна сметка отпадна първоначалният вариант, записан в предложението на ГЕРБ и подкрепен първоначално, поне отчасти от „Продължаваме промяната“ в ресорната социална комисия – да се определя „брутната минимална работна заплата“ като 50% от средната брутна средна работна заплата за изминалите 12 месеца. Първоначалното предложение на ПП бе сходно, като само бе различен срокът – МРЗ да се изчислява на база 50% от средната заплата за последните 2 тримесечия. БСП предлага пък минималната заплата да се изчислява като половината от брутната средна, което ще означава нива от около 850 лева. Социалистите искат и промените да влязат в сила още от 1 юли тази година, а не от догодина, както предвижда законопроектът на ГЕРБ.
Редакционните промени предложи Деница Сачева от ГЕРБ – да отпадне думата „брутна“ пред минимална и средна работна заплата. Така МРЗ би трябвало се определя на база нетното средно заплащане, като ще се определя от Министерски съвет до 1 септември всяка година. Промените следва да влязат в сила от 1 януари 2024 година. „С всичките си над 40 искания досега настоявахте да се гледа законопроектът на ГЕРБ, защото единствено той е одобрен от комисия„, обърна се към БСП Сачева.
Според предложението на ГЕРБ като основа да се взема средната работна заплата, а не брутната средна, която е по-голяма, МРЗ следва да бъде 765 лева, което е по-ниско от нивата в момента от 780 лева, контрира Искрен Арабаджиев от „Продължаваме промяната“. ПП подкрепят и отпадането на думата „бруто“ пред минимална и средна заплата. От „Промяната“ обаче настояват срокът за изчисление да е на база средната заплата за последните 2 тримесечия, за които има данни от НСИ, но са склонни на компромис. Въпросният компромисен вариант дойде от „Демократична България“ – Ивайло Мирчев предложи срокът да е година, но не предходната, а от началото на юли от изминалата година до 31 юни през настоящата, като така ще има по-актуална база за изчисление.
„Експертите може да говорите на вашия си език – средна, медиана, но хората ги интересува колко ще е МРЗ. Това, което искаме, е промените да влязат в сила още от тази година, а не от 2038-а, когато ще дойдат новите F-16„, не спести ирония председателят на парламентарната група на БСП Георги Свиленски.
„Стана объркване коя партия какво е внесла. Ние сме внесли предложението си на 21 октомври и досега над 40 пъти предлагахме различни механизми, защото сме убедени, че трябва да приемем промените. Уважаеми колеги, вие подкрепихте на първо четене МРЗ да се определя в срок до 31 октомври и не може да е под 50% от средната брутна през предходната година„, обърна се към народните представители и лидерът на социалистите Корнелия Нинова.
В крайна сметка работна група, съставена от представители на всички парламентарни формации, се събра с цел постигане на компромисен вариант. И той бе следният – минималната работна заплата да се определя до 1 септември въз основа на нивата на средната брутна заплата за период от 12 месеца, включващи половината от изминалата и половината от текущата година. Единственото разминаване бе в следното – БСП и „Възраждане“ настояваха в закона да бъде записано – „размер не по-малък„, което да даде възможност и за по-големи увеличения, докато останалите партии подкрепиха да бъде изрично записано „50% от средната брутна работна заплата„. В крайна сметка предложението на социалистите не бе прието, а зелена светлина бе дадено за второто с 177 гласа „за“, 37 „въздържали се“ и 55 „против“, дошли от БСП и „Възраждане“.
