„Само преди седмица излязоха официалните отчети на всички енергийни дружества и всеки човек може да види, че финансовата ситуация в страната е тежка„. Това заяви в студиото БТВ заместник-министърът на енергетиката Александър Николов. Той определи ситуацията е като „на ръба“.
Според Николов, когато в рамките на кратък период се случват проекти като АЕЦ „Белене“, както и „неособено ефективни такива“ като „Южен поток“ и „Турски поток“, без ясна визия какво ще се случи занапред, е напълно нормално да се натрупа комулативна загуба от 10 милиарда от над 10 млрд. лв.
На въпрос за отражението на това върху населението Николова не отрече, че цената на тока и парното ще се увеличава дългосрочно, включително и защото има външни фактори, които са незаобиколими. Друг проблем, който ще товари сметките, е, че липсата на стратегическа визия.
Изчезнала е пътната карта на газопровода „Балкански поток“, потвърди Александър Николов. „Никой не знае как изглежда, няма я или поне това се твърди от всички дружества.“
От документите, които са налични, е ясно кога е разписана, знае се кога и от кого е разписана. Той не изключва възможността пътната карта наистина да е изгубена, но е твърде възможно и да е скрита, а обосновката за това да е тъй като е „недостатъчно приятна за хората“. Николов добави, че проектът е правилен като стратегическа визия, но „изпълнението, ангажиментите и финансовият резултат са съвсем друга тема“.
Той не посочи фирмите, които строят „Балкански поток“ и чия собственост са те – уточни само, че държавите са „на изток от България“, „май, Русия и Беларус“.
Не е ясно и кога и как въпросната инвестиция ще се изплати. България е инвестирала три милиарда в разширение на газопреносна мрежа, които ще се изплатят след минимум 20 години.
Сега с Националния план за възстановяване и устойчивост, е последната възможност движението на енергетиката да завие в правилната посока, посочи Николов. Според него съществуват и достатъчно финансови инструменти на Европейския съюз, с които той да бъде подпомогнат, а общите усилия трябва да бъдат насочени както към мениджмънта на отделните дружества, така и този на енергийния холдинг в неговата цялост.
По въпроса за изграждането на интерконектора с Гърция, Николов заяви, че има избран подизпълнител, а проверка е показала, че работата върви експедитивно и качествено. Очаква се в средата на 2022г. връзката да работи активно.
Заместник-министърът на енергетиката добави и че процедурата за АЕЦ „Белене“ е замразена поради липса на реален парламент и от бъдещото правителство зависи как загубите, свързани с нея, да бъдат минимизирани, т.е. да се използват поне една част от активите. На въпрос дали това означава да се използват реакторите, Николов отклони конкретния въпрос, заявявайки, че дали може да се използват реакторите е решение, което трябва да се вземе от специалистите и с оглед технологията им и най-вече с оглед на безопасността им.
