Над 55% от българите могат да посетят своя личен лекар веднага, а 25% на следващия ден. Или иначе казано 80% от българите могат да посетят своя личен лекар веднага или на следващия ден. Данните за нагласите на населението на тема „Достъп до здравни грижи в България“ бяха представени от Димитър Ганев от „Тренд“ на пресконференция в БТА.
Освен това бяха представени и данни от Експертен клуб за икономика и политика (ЕКИП) за неудовлетвореността на българските граждани от здравната система.
По данни от проучването на „Тренд“ 60% от запитаните твърдят, че могат да посетят личните си лекари в следващите няколко дни. Тези, които чакат повече от месец да посетят джипито си, са под 4%.
36% са имали необходимост да бъдат приети в болница, докато 63% не са имали необходимост да влязат в болница. 27% от запитаните заявяват, че са ги приели веднага в болница, 26% след няколко часа, а малко над 20% в следващите няколко дни. Ако показателите се съберат, то близо над 90% от хората са имали бърз достъп до здравни грижи, посочи Ганев.
37% декларират удовлетвореност от българската здравна система, докато 47% са неудовлетворени от нея. 29% твърдят, че здравеопазването е скъпо, 14% казват, че цените на лекарствата са високи, а -13% заявяват, че е лошо отношение към пациента от страна на медиците. Причината за неудовлетвореността от българската здравна система касае финансовият аспект, изтъкна Димитър Ганев.
85% от хората заявят, че доплащането за лекарства е проблем, а цените на прегледите за 53% от защитените също се оказва проблем.,
На въпрос „Случвало ли ви се е или не да посетите лекар, но не сте го направили, защото не сте имали финансовата възможност затова?“, 27% от хората заявяват, че им се с случвало да искат да посетят лекар, но не са имали финансовата възможност да го направят.
По темата за изграждането на нови болнични заведение, 43% от българите са на мнение, че има достатъчни като брой болниците, но въпреки това 33% заявяват, че не са достатъчни лечебните заведения. 26% от българите смятат, че има нужда от откриване на нова болница, но почти половината заявяват, че няма нужда от откриването на нови частни болници.
От своя страна здравният икономист от ЕКИП Аркади Шарков посочи по данни от Европейското здравно интервю, че от 2014 до 2019 г. България е слязла надолу в негативната класация и от 20-то място в ЕС е слязла на 22-ро място по отношение на неудовлетворени потребности от здравни грижи. Средните неудовлетвореност от здравни грижи в ЕС се равнява на 25.5% през 2019 г., а за България 15.9%. Така излиза, че българите са по-малко неудовлетворени от своите съгражданите от другите държави.
В България чакането за здравни грижи не е много за разлика от другите държави. 4.9% е неудовлетвореността за чакането на здравни грижи у нас, спрямо почти 20% за ЕС. Във Великобритания назначават приемът в болница на пациент след една година, докато у нас става за няколко часа.
Във финансите България не е в най-позитивните си стойности по удовлетвореност. Неудовлетвореност от финансовите аспекти на достъпа до средната за ЕС е 13%, а в България е 14.5%. България е в челната десетка по неудовлетвореност от достъп до здравни грижи във финансов аспект.
Плащания за лекарства от джоба
Средно за лекарства, които се реимбурсират частично от страна на НЗОК и лекарствата са за най-масови сърдечно-съдови болести, Касата заплаща едва 25% от тяхната референтна стойност. Иначе казано около 70-80% са заплащанията за лекарства от джоба в България.
Продуктите без лекарско предписание има заявена максимална цена от производителя, които той може да променя в края на годината. Хранителните добавки не са лекарства. Витамините, добавки за отслабване, медикаменти за разкрасяване и красива кожа, тяхната цена не е регулирана и зависи от динамиката на цените на свободния пазар.
Брой лечебни заведения на 1 млн. човека население
Най-хубавото в ЕС и в България с оглед на ковид кризата, която ни сполетя е, че е имало къде болните да бъдат лекувани. България е свръхосигурена от към брой болници, като през 2020 г. са близо 53 лечебни заведения на 1 млн. души.
Заключение и констатации
Достъпът до здравни грижи се е подобрил в периода 2014 и 2019 г., като България е в най-ниските нива и негативни класации и бележки;
В България плащанията от джоба за здравеопазване през 2019 г. представляват 39% от общите разходи в сравнение с 2015 г., когато са били 43%;
България е на първо място в ЕС по обезпеченост от болници на 1 млн. човека население, като през 2020 г. това са приблизително 53 лечебни заведения за болнична помощ на 1 млн. души население.
Препоръки
Повишаване на цените на клиничните пътеки и индексирането им с темпът на инфлация;
Остойностяване на лекарския труд с оглед прогнозиране и планиране на потенциалните бъдещи здравни разходи;
Официализация на доплащанията в системата и публичното им оповестяване;
Повишаване на процента на реимбурсация на най-масовите лекарствени продукти, заплащани частично от НЗОК с цел намалявания на доплащанията от страна на пациентите;
Осигуряване на стимули за пациентите и работодателите за ранен скрининг, превенция и профилактиката с оглед намаляване на финансовата тежест за домакинствата и публичният бюджет в бъдеще.
