Мутациите на коронавируса не предопределят по-тежка клинична картина. Това каза проф. Радостина Александрова, доктор по вирусология в Института по експериментална морфология и антропология към БАН в ефира на БНР.
Две от мутациите представляват интерес за учените. Едната, най-широко разпространената, възниква в началото на годината. През март се среща в 25% от циркулиращите вируси, през юни достига три четвърти, а след това процентът продължава да се увеличава. Тази мутация вероятно помага да вируса да се разпространи по-добре, предполагат учените.
Вирусите нямат интерес да се изменят рязко и повечето мутации са неутрални, изтъкна проф. Александрова.
Втората мутация се открива в ген, характерен за високопатогенните вируси като SARS и MERS. Част от този ген се изтрива и това се е случило и при предишната епидемия от коронавирус през 2002-2003 година, разказа проф. Радостина Александрова. В момента тази мутация се открива в Тайван и Китай. Предполага се, че на теория би била свързана с по-лека клинична картина.
Все още не знаем напълно ролята на този ген. Свързан е със способността на вируса да потиска естествения антивирусен имунитет на човека, отбеляза вирусологът. Честотата на тази вече доказана мутация на този етап обаче не се променя, не се увеличава, уточни тя.
Съдбата на най-първия вариант – този, който е най-близо до вируса, който „прескочи“ от прилепите в човека, той е на път напълно да изчезне. Което показва, че това, пред което в момента се изправяме, не е съвсем същият вирус, който е тръгнал в началото, коментира Александрова.
Учените, които работят по ваксините, са се насочили към по-консервативните части на вируса, отбеляза тя.
