Министерският съвет прие проектозакона за държавния бюджет за 2023 година на редовното си заседание в сряда. А разкол не е имало въпреки критиките, изказвани по отношение на бюджетната рамка от страна на представители на ГЕРБ.
„Имахме разговори с колегите от ГЕРБ, както и с цялата Комисия по бюджет и финанси вчера, където беше представен в детайл проектозаконът за бюджета. Като цяло колегите казаха, че имат някакви забележки, но ще подкрепят законопроекта„, отговори на въпрос на News.bg финансовият министър Асен Василев.
Основните параметри на бюджета остават същите, както досега обявените – 3% бюджетен дефицит, 1,8% прогнозен ръст на брутния вътрешен продукт, и очаквана средногодишна инфлация от 8,7%. Остава същият и размерът на всички социални плащания и политиката по доходите, заложени от служебния кабинет, но за сметка на това са прецизирани прогнозните капиталови разходи и разходите за издръжка на администрацията. Увеличени са и прогнозните приходи спрямо очакванията за ръст на брутното вътрешно потребление и по-голямата събираемост от страна на НАП и Агенция „Митници“.
„Единственото ново, което днес беше прието, е изменение в стратегията за управление на държавния дълг, като общият дълг за 2023 г. е намален с оглед по-малкия дефицит. Дългът, който се предвижда през тази година, е 7,5 млрд. лева, като 3 млрд. са плащания по стари дългове„, посочи министърът на финансите. И подчерта – като процент от БВП дългът стои в рамките на 22%, т.е. няма промяна по този показател.
Въпреки недоволството и протестите на служители в МВР няма предвидени пари за повишаване на полицейските заплати, категоричен бе Василев.
„Въпросната рамка остана непроменена. И тук искам да кажа, че е изключително важно, когато се провежда политика по доходите, тя да се провежда еднакво за всички сектори. Миналата година с актуализацията на бюджета заплатите в МВР бяха вдигнати с 20%. Политиката по доходите, заложена от служебния кабинет, която ние запазихме, е да има 10% увеличение на тези сектори, които не са получили такова миналата година.“
Финансист номер едно обаче посочи – ще се мисли за политика по доходите от следващия редовен бюджет за 2024 година.
