Належащо е България да има уредба за цялостно изпълнение на решенията на Европейския съд по правата на човека в Страсбург (ЕСПЧ). Това посочват от Министерството на правосъдието.
Това е условие за по-добрата защита на правата на българските граждани и намаляването на осъдителните решения срещу страната.
Решението предвижда да има национален механизъм на две нива – политическо и експертно, с участието и на трите власти. Обмисля се и Съвет, в който ще участват министри, представители на съдебната и на законодателната власт и той ще отговаря за изпълнението на решенията на ЕСПЧ.
Това стана ясно на междинна конференция за представяне на напредъка по проект „Засилване на националния капацитет за изпълнение на решенията на ЕСПЧ“, чието финализиране предстои. Проектът се изпълнява от правителствени агенти от дирекция „Процесуално представителство на Република България пред ЕСПЧ“ в Министерството на правосъдието.
В рамките на проекта се работи и по преодоляване на проблемите за ефективна защита на правата на уязвимите групи, свързани с продължаващата реформа в институциите за деца с увреждания, осигуряването на тяхното независимо представителство пред институциите. За пример бе дадено делото „Ненчева и други срещу България“. Търсят се и решения по проблемите от групата дела „Йорданова и други срещу България“ – изземване или премахване на жилища без преценка за пропорционалност на мярката.
Към момента в България е нормативно уреден начинът на изплащане на присъдените от ЕСПЧ обезщетения – с решение на Министерския съвет, а в процесуалните закони решението на ЕСПЧ е основание за възобновяване на дела. В същото време България има над 180 решения на Европейския съд „в процес на изпълнение“, страната ни е и в челната статистика на държави, забавили изпълнения с над 10 години.
Началникът на политическия кабинет на министъра на правосъдието д-р Борислав Ганчев подчерта, че още в началото на проекта първата голяма крачка бе направена с въвеждането на дисциплината „Права на човека“ като задължителна за студентите юристи.
