Въпреки редицата от кризи, засягащи Европа и България, икономическата ситуация у нас не е чак толкова черна.
Това констатира министърът на икономиката и индустрията Никола Стоянов. Той взе участие в четвъртия научен форум „Бизнесът в 21-ви век“, организиран от Университета за национално и световно стопанство. Темата на събитието бе „Възстановяване и устойчивост след кризата“.
„Всяка криза е и възможност. Ситуацията не е чак толкова черна. Макропоказателите ни достигат исторически върхове. За 2021 година, да, след пандемията, но все пак, ръстът на брутния вътрешен продукт в процентно изражение е най-високият от 1995 година насам. Има много сериозен ръст на износа, България е сред първите 5 държави в ЕС по ръст на износа. Безработицата пък запазва исторически ниски нива по време на криза, което не може да не ни радва. А дори ако погледнем към чуждестранните инвестиции – малко над 1,2 млрд. за 2021, това не може да се нарече лоша година„, влезе в конкретика, защитавайки тезата си, министърът.
Стоянов обаче дебело подчерта – нито един от тези добри показатели не би имал значение, ако не се овладее ръстът на цените.
„Затова се радвам, че постигнахме една малка победа – през октомври инфлацията се понижи след 2 години постоянни ръстове. Това е една малка победа, като има много още какво да се направи в тази насока.“
Главата на икономическото ведомство изтъкна и важността от доброто прилагане на Плана за възстановяване и устойчивост на родна почва. От 6,3 млрд. евро, които ще усвои България, 59% са насочени към Зеления преход, а 26% – за цифровия такъв.
„Трябва да работим така, че всяко евро да бъде умножено колкото може повече. За да направим икономически скок, трябва да инвестираме в икономиката на знанието и сектори с висока добавена стойност„.
Далеч не толкова оптимистичен бе гласът на бизнеса. Според председателя на една от най-големите работодателски организации АИКБ – Васил Велев, целите, поставени в Зеления преход на Европа, убиват базовата индустрия на континента, без която пък на свой ред е невъзможно да се осъществи въпросният преход.
„Как да използваме науката, как да се конкурираме при тези условия? Преходът, който правим сега като Европейски съюз, обрича базовата индустрия на Европа. И това не е от вчера. Ако Зеленият преход е толкова важен, ако без него планетата умира, то защо отново отваряме ТЕЦ-ове, защо внасяме втечнен газ, за чиито пренос из океаните кръстосват кораби? Не трябва да си много интелигентен, за да разбереш, че нещо не е наред„, критичен бе Велев.
И даде пример – цената само на електроенергията, нужна на европейски завод да произведе един тон метал, е по-висока от борсовата цена на един тон, внесен от САЩ или Русия например.
Като „безумен“ определи шефът на АИКБ и проектът за изграждане на батериен парк в Маришкия басейн, основна част от българския План за възстановяване, иницииран от кабинета „Петков“. „Това е безумен проект без аналог в целия свят, не излизат сметките и балансите. Сметнете колко тира с батерии трябва да се наредят от София до Пловдив. Второ, пристанищата също, оказва се, не могат да разтоварят такива огромни количества. А и да не говорим, че няма толкова метали.“
