Мексико провежда в неделя най-големите избори в историята си, съобщава „Ройтерс“.
Почти 100 милиона мексиканци имат право да гласуват. Те трябва да изберат президент, конгресмени и сенатори, губернатори на 32 щата и множество местни избори. Общо над 20 000 мандата ще бъдат разпределени между избирателите.
Съобщава се за висока избирателна активност.
Първите официални предварителни резултати се очакват късно в неделя.
Кандидатът на управляващата партия Клаудия Шейнбаум имаше сериозна преднина пред съперниците си за поста в проучванията и се очаква да стане първата жена президент на страната.
Шейнбаум водеше с около 20 процентни пункта пред нейния най-близък съперник, Сочитл Галвес от опозиционна коалиция, съставена от Институционалната революционна партия (PRI), която управлява Мексико в продължение на около седем десетилетия до демократичните избори през 2000 г., дясната PAN, и лявата партия PRD.
Шейнбаум пред журналисти заяви, че това е исторически ден.
„Всички трябва да излязат да гласуват„, призова Шейнбаум, физик и бивш кмет на Мексико Сити, по време на предаване на живо по местна телевизия.
Настоящият президент Андрес Обрадор, ментор на Шейнбаум, поздрави поддръжниците и позира за снимки, докато излизаше от президентския дворец, за да гласува със съпругата си Беатрис Гутиерес Мюлер.
Галвес, бизнесдама и сенатор, също беше видяна да разговаря с поддръжници, когато пристигна да гласува малко след отварянето на избирателните секции.
Лопес Обрадор повлия на кампанията, опитвайки се да превърне вота в референдум за своя политически проект, който Шейнбаум, левичар, обеща да продължи.
Надпреварата беше помрачена от убийството на 38 кандидати по време на кампанията, най-много в съвременната история на страната. Това подклажда опасения относно заплахата от враждуващите наркокартели за демокрацията в Мексико.
Победа на Шейнбаум или Галвес ще бъде обявена за голяма стъпка в Мексико, с първата жена лидер в страна, често критикувана за своята „мачо култура“.
Победителят ще се изправи пред огромни предизвикателства, сред които насилието и организираната престъпност, допринесли за убийството на повече от 185 000 души, откакто Лопес Обрадор встъпи в длъжност през декември 2018 г.
Това насилие, заедно с недостига на електричество и вода, е проблем, тъй като Мексико се опитва да убеди производителите да се преместят като част от тенденцията за близък пазар, при която компаниите преместват веригите за доставки по-близо до основните си пазари.
Победителят също така ще трябва да се бори какво да прави с Pemex, държавния петролен гигант, който претърпя спад в производството от две десетилетия и тъне в дългове.
Двамата кандидати обещаха да разширят социалните програми, което може да бъде предизвикателство на фона на големия дефицит тази година и бавния растеж на БВП от едва 1,5%, очакван от централната банка през следващата година.
Шейнбаум отхвърли твърденията на опозицията, че ще бъде „марионетка“ на Лопес Обрадор, въпреки че обеща да продължи много от неговите политики, включително тези, които помогнаха на най-бедните в Мексико.
Новият президент, който трябва да започне шестгодишен мандат на 1 октомври, също така ще се изправи пред поредица от напрегнати преговори със Съединените щати относно огромните потоци от мигранти, пътуващи към САЩ, пресичащи Мексико, и сътрудничеството в областта на сигурността относно трафика на наркотици време, когато епидемията от фентанил в САЩ бушува.
Мексиканските власти очакват тези преговори да бъдат по-трудни, ако президентството на САЩ бъде спечелено от Доналд Тръмп през ноември. Тръмп обеща да наложи 100% мита върху китайските автомобили, произведени в Мексико, и каза, че ще мобилизира специални сили за борба с картелите.
