Бордът на управителите на 35-те страни на ядрения надзорен орган на ООН Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) призова в сряда Иран да засили сътрудничеството си и да отмени неотдавнашната си забрана на инспектори въпреки опасенията, че Техеран ще отговори с атомна ескалация. Това се казва в приетата резолюция, цитирана от „Ройтерс“.
Двадесет страни са гласували „за“ и две против – Русия и Китай – с 12 въздържали се, казаха дипломати. Документът е продължение на последната резолюция преди 18 месеца, която нареди на Иран да се съобрази с дългогодишното разследване на МААЕ относно следи от уран, открити в недекларирани обекти.
Въпреки че броят на обектите, които се разследват, беше намален до две от три, Иран все още не е дал задоволителни отговори на МААЕ за това как следите са попаднали там.
„Необходимостта Бордът да държи Иран отговорен за своите правни задължения е отдавна назрял. Иран трябва спешно, изцяло и недвусмислено да сътрудничи на Агенцията„.
Това заявиха по-рано Великобритания, Франция и Германия в изявление до Борда относно предложената от тях резолюция.
След последната резолюция списъкът с проблемите пред МААЕ в Иран, нарасна и новият текст също така призова Иран да се справи с няколко от тези проблеми.
През септември Иран не допусна много от най-добрите експерти по обогатяване на МААЕ в инспекционния екип, което шефът на МААЕ Рафаел Гроси нарече „непропорционално и безпрецедентно“ и „много сериозен удар“ върху способността на агенцията да върши правилно работата си.
Директорът Рафаел Гроси се срещна с официални лица в Иран миналия месец с надеждата да излезе от задънената улица около сондата за частици и инспекторите, но също така да разшири наблюдението на МААЕ върху части от ядрената програма на Иран, които бяха обхванати от споразумение от 2015 г. с големи сили.
Споразумението, което разменяше ограничения върху ядрените дейности на Иран за облекчаване на санкциите, се провали, след като тогавашният президент Доналд Тръмп изтегли Съединените щати от него през 2018 г. Иран отговори, като се отказа от ядрените разпоредби на сделката, включително наблюдение от МААЕ на дейности като производството на части за центрофуги – машини, които обогатяват уран. Сега агенцията не знае колко има Иран или къде.
Резолюцията призова Иран да приложи неясно формулирано съвместно изявление от март 2023 г., което МААЕ прие като широко обещание за сътрудничество, включително за наблюдение и инсталиране на камери за наблюдение.
Сега Иран обогатява уран до 60% чистота, близо до 90% от оръжейния клас, и има достатъчно материал, обогатен до това ниво, ако бъде допълнително обогатен, за три ядрени оръжия, според критерий на МААЕ.
Западните сили казват, че няма достоверна гражданска причина за това. Иран твърди, че целите му са изцяло мирни, но официални лица наскоро казаха, че може да промени своята „ядрена доктрина“, ако бъде атакуван или съществуването му е застрашено от върлия враг Израел. Това предизвика тревога в МААЕ и в западните столици.
„Иран, страна с минала програма за ядрени оръжия и чиято програма за обогатяване на ядрени оръжия започна тайно, натрупва нарастващи запаси от високообогатен уран и сега се хвали, че е на прага на капацитет за ядрени оръжия„, се казва в изявление на Съединените щати към Управителния съвет.
Изявлението на САЩ също така отразява загрижеността, изразена от Вашингтон пред европейските съюзници, преди окончателно да подкрепи резолюцията.
„Иран многократно отговаря на резолюциите, приети от този съвет през последните години, с ескалация вместо сътрудничество, включително чрез производство на 60% обогатен уран в своето силно укрепено подземно съоръжение във Фордо„, се казва в съобщението.
Припомняме, че по-рано Русия, Китай и Иран призоваха западните страни да възстановят Съвместния всеобхватен план за действие (ядрената сделка), който предвижда дипломатическо уреждане на конфликта около ядрената програма на Ислямската република. Трите страни излязоха с общо изявление до Борда на управителите.
