Високите цени на петрола, избягването на санкциите и държавните инвестиции осигуряват на Русия достатъчно ресурси, за да воюва в Украйна със сегашната интензивност поне още две години, се казва в доклад на литовските разузнавателни агенции, цитиран от „Ройтерс“.
Русия реформира и укрепи разкъсваната си от битки армия в Украйна през 2023 г. и е на път да разшири военния си капацитет по границата си с НАТО, включително до Финландия, която се присъедини към Алианса миналата година, посочват агенциите в годишната си оценка на заплахите, пред които са изправени балтийската държава.
„Москва е в състояние да анализира научените уроци и да подобри своята бойна ефективност„, добавят литовските агенции в доклада, чието публикуване беше ембаргово в четвъртък сутринта.
Съвместният доклад е дело на две служби: Контраразузнавателното управление за държавна сигурност и Службата за военно разузнаване и сигурност към Министерството на националната отбрана.
Министърът на отбраната на Русия каза във вторник, че страната е засилила военните си сили в северната и западната част на страната в отговор на предполагаемото натрупване на сили на НАТО по нейните граници.
Литва, съсед както на Русия, така и на нейния съюзник Беларус, някога е била част от СССР, но сега е член на НАТО и Европейския съюз.
Агенциите пишат, че руското разузнаване движи усилията за избягване на санкциите, наложени на отбранителната индустрия на страната след нахлуването й в Украйна.
Докато Русия открито се снабдява с оръжия и амуниции само от Иран и Северна Корея, Китай стана нейният най-голям доставчик на микрочипове, а юанът се превърна в основната валута за международните транзакции на Русия, съобщиха литовските агенции.
Те добавиха, че откакто Русия разположи ядрени военни бойни глави в Беларус през 2023 г., тя постоянно изгражда инфраструктура за тяхното използване там.
В доклада се казва, че руските и беларуските разузнавателни агенции са увеличили усилията си за вербуване на литовци, пресичащи границата, и Литва е задържала няколко свои граждани през 2023 г., които е обвинила, че са предоставили данни на беларуското разузнаване срещу пари.
Адресирайки проблемите с Китай, агенциите казаха, че страната е увеличила своите шпионски усилия в Литва през 2023 г., след решението на Литва да позволи на Тайван да отвори де факто посолство на нейна територия през 2021 г.
В доклада се казва, че е установено, че „кибер-актьори, свързани с Китай“, редовно проверяват литовските правителствени институции за уязвимости „с цел проникване в техните мрежи и ексфилтриране на данни„.
