Правилно е, че прокурор от Софийската градска прокуратура е обвинил шофьора-убиец за умишлено причиняване на смъртта на 15-годишния Филип на ул. „Гурко“ в съботната вечер.
Да шофираш с 2 промила алкохол в кръвта, с поне 30 км повече от максимално допустимата скорост, да липсва изобщо спирачен път – все фактори, които ясно показват, че шофьорът е бил наясно с фаталните последици, които престъпното му поведение може да предизвика.
Утежняващо вината обстоятелство е, че е качил и чуждо дете в автомобила си, без изобщо да говорим, че майката на това дете, вероятно също пияна, оправдава поведението на убиеца, чийто автомобил е оръжието на престъплението.
Физическият извършител далеч обаче не е единствено виновен за поредната трагедия, която сполетява невинни родители на убито на пътя дете. И тук като общество трябва да си дадем ясно сметка – кои са останалите отговорни, не по смисъла на наказателните закони, а откъм моралната страна на въпроса, ако изобщо такава у нас продължава да съществува.
Защото тъжната истина е, че масата от хората отдавна са престанали да разсъждават общочовешки и общовалидно, самонадеяно вгледани в стремежа си за индивидуално себеизтъкване за сметка на държава и общество.
Преди малко повече от месец, след множество призиви и протести на родители на убити на пътя деца, законодателят прие промени в законите, които позволиха на МВР и прокуратурата да отнемат автомобили на шофьори, заловени да шофират с голямо количество алкохол или дрогирани.
Така бе направена важната първа стъпка към засилване превенцията. Разбира се, нормативната уредба следва да се дооформи и изчисти откъм някои спорни моменти, но философията следва да се запази. Какво се случи обаче?
Още от първия ден либерално настроената малцинствена общност у нас впрегна целия си медийно-юридически капацитет, за да атакува опита на държавата да ограничи обезумелите убийци по пътищата като 37-годишния мъж, прегазил дете в центъра на София в събота.
То не бяха съвети от неизвестни и известни адвокати – как да се действа при проверка на пътя, с други думи – как да прецакаме държавата и обществото, за сметка на личния си материален интерес.
На никои от тези адвокати, сред които изпъкваха Екимджиев от тепетата и Кашъмов от жълтите павета, не им минаваше и през ума, че от „съветите“ им няма да се възползват порядъчни хора, а точно тези самонадеяни шофьори-убийци, които, без да им мигне окото, пият, друсат и се качват в колата, барабар с чуждото дете, за да прегазят нечие друго.
Къде са сега същите тези правозащитници, които роптаеха защо полицията конфискувала автомобили без влязло в сила съдебно решение и как с тази мярка се вдигала мизата на корупцията сред катаджиите?
Не, не сте познали, няма дълго да мълчат, ами бързо ще се прегрупират и ще почнат да обвиняват – например общината, че не била сложила светофар, не била сложила десет легнали полицаи по „Гурко“ и т.н. или пък прокуратурата, че всъщност трудно ще защити в съда обвинението за евентуална умисъл на шофьора и прочие празни приказки.
Не по-малко арогантни се оказаха и анонимните съдии, които само преди дни в специализиран сайт за юридическата тематика, бяха лансирали манипулативната теза, че видиш ли сега делата за конфискация на автомобилите на дрогирани и алкохолизирани шофьори щели да се проточват повече време.
Нека отгатнем – кои са тези съдии, да не би да са от върхушката на една съсловна организация, известна освен с политическите си въжделения и редовно участие в изпълнителната власт, и с обичайното забавяне на изписването на мотивите към делата си. Та нали гуруто на въпросното НПО преди години бе наказвана именно заради сериозни просрочия на делата.
Няма как да политиканстваш, да се опитваш да кадруващ в сянка и едновременно с това да си вършиш работата в срок, както изисква законът.
Много е тъжно, че голяма отговорност за трагедии като тази имат и медиите или поне онези от тях, които поради свързаност с въпросните юридически кръгове, финансова и политическа зависимост, се превръщат в рупори на съпротивата срещу по-силни държавни институции и повече репресивни средства и мерки спрямо нарушителите на законите, в случая срещу дрогирани и пияни убийци на пътя.
Отдавна в медиите битува папагалската посредственост, даваща възможност за лесното мултиплициране на тези й интереси, които в крайна сметка водят обществото до подобни злощастни тенденции – невинни млади хора да губят живота си.
Та нали именно властващият в мейнстрийма криворазбран либерализъм цял месец ни проглушава съзнанието как не трябва и не може да се отнемат автомобилите на виновните шофьори, как бизнесът на едни щял да пострада, как тестовете за наркотици не били верни, как съдът бил водещият фактор.
Нали знаете имената на същите тези „журналисти“, които от ранни зори по телевизиите и късно вечер по сайтовете, манипулативно внушават на обществото, че държавата не трябва да има права, че институциите са безпомощни, прокурорите и полицаите до един са мързеливи и корумпирани и т.н.
Същите тези „журналисти“ издават присъди от малкия екран и чрез фейсбук-статусите си, готови са да изкривят всяка реалност и дори статистика, за да лансират собствената си или тази на менторите им теза. И от събота вечерта не са спрели да го правят. Внушават как МВР не взимало мерки, защото по „Гурко“ се дрифтирало, нищо, че един от собствените им родители е бездействал докато е бил начело на същото това МВР.
Друг ехидно фейсбукарства срещу иначе „неговото“ правителство, което отчита спад на шофиращите след употреба на алкохол и наркотици водачи на моторни превозни средства заради превантивната мярка с конфискацията на автомобили. Последното, защото това се случва, въпреки истериите в медиите и адвокатските съвети.
Законите трябва да се дооформят, да се гарантира, че автомобили ще се отнемат само на убийци като този на малкия Филип. Но това не трябва да става с цел обслужване на интересите на определени кръгове, а на обществото. Защото лобистите в Народното събрание вече се самоизявиха.
Само преди две седмици тримца депутати цъфнаха пред МВР и след среща с министъра гръмко обявиха как нямало да има конфискация на коли. Никой не им обърна особено внимание, защото сами по себе си и тримата са достатъчно несъстоятелни в битността си на депутати – Божанков, Ананиев и Стоев.
За първия негов преподавател от университета вече публично си посипа главата с пепел, че е допуснал подобен кадър да завърши право. За втория може би е най-добре да се съди по това, че в предишни парламенти, докато още нямаше шофьорска книжка, ръководеше транспортната комисия, но иначе има самочувствието на експерт.
Третият, макар и председател на Правната комисия в този парламент, засега е известен само с прякора си. Още по-трагичното е, че въпросното трио има амбициите да лансира и определени конституционни промени.
Сега сериозно. Държавата трябва да покаже, че я има и да защити обществения интерес, за да не се задава повече въпросът – кои са и другите „виновни“ за смъртта на Филип, освен неговия физически убиец…
/източник: blitz.bg
