Историята на опитите за покушение срещу всесилния „баща на народите“ е пълна с тайни и митове. Някои от известните ни случаи са измислени от съветските тайни служби, други са абсолютна фантастика, докато трети пък все още са под гриф „секретно“. Към днешна дата за сравнително истинни се считат четири версии.
На разстояние един изстрел
На 16 ноември 1931 г. генералният секретар на Централния комитет на Всесъюзната комунистическа партия на болшевиките се разхожда из улиците на Москва, когато изведнъж го доближава мъж, който опитва да извади револвер. Сталин е спасен не от бодигардите си, а от служител на службата за държавна сигурност ОГПУ, който се оказва наблизо. Той хваща нападателя за ръката и го поваля на земята.
Извършителят се оказва Леонид Огарьов (познат и под имената Платонов и Петин), бивш офицер от Бялата гвардия и член на Руски общовоински съюз (РОВС) на емигрантите, както и агент на британското разузнаване. Той пристига в Москва малко преди това, а ОГПУ започват да го наблюдават.
Огарьов събира разузнавателна информация в столицата, когато случайно вижда съветския лидер сред минувачите. Наблюдаващите го руски служби обаче не му позволяват да се възползва от възможността. Скоро той е обвинен в тероризъм и шпионаж и е екзекутиран.
Опитът за покушение шокира съветското ръководство. Правителствени лица поръчват охраната на Сталин да бъде подобрена и съвместо подписват резолюция: „Разходките пеша на другаря Сталин в Москва трябва да бъдат прекратени“.
Грешната кола
На 6 ноември 1942 г. Савелий Дмитриев, който служи в полк, разквартируван в Москва, напуската военната си единица и, вземайки пушка, тръгва към Червения площад. Войникът се преструва на караул и заема пост на кремълските Спаски врата.
Дмитриев чака правителствената кола да излезе от портите и открива огън. В автомобила е Анастас Микоян, народен комисар по външната търговия на СССР, който остава невредим. След кратка схватка охраната успява да залови нападателя жив.
При последвалите разпити е установено, че целта на войника не е бил Микоян, а самият Сталин, но по погрешка напада друга кола. Дълго време службите за сигурност опитват да открият кой стои за всичко това, като интервюират близки и приятели на Дмитриев, посещават райони на бойни действия, където разговарят с негови колеги.
Те обаче не успяват да установят никаква връзка между стрелеца и какъвто и да било ницистки и антиреволюционен елемент. Медицинска експертиза показва, че Дмитриев има психични проблеми. В медицинска оценка от 1943 г. се казва: „След постъпване в болницата на НКВД „Бутирская“ той се оплаква от слухови халюцинации. Казва, че чува Рузвелт да говори с него по радиото от Америка“.
„Дълъг скок“
След като през октомври 1943 г. германско разузнаване научава, че Сталин, Чърчил и Рузвелт планират конференция в Техеран, те решават да разработят операция „Дълъг скок“, чиято цел е отвличане или физическо елиминиране на лидерите на антихитлеристката коалиция.
Преди избухването на Втората световна война Иран е категорично в сферата на влияние на Третия райх. Дори след частичната окупация на страната от съветските и британските войски през 1941 г., както и свалянето на прогерманския шах Реза Пахлави, немците успяват да запазят част от своята разузнавателна мрежа в страната.
Операцията е поверена на най-добрия експерт по специални операции на Третия райх, оберщурмбанфюрерът от СС Ото Скорцени, който на 12 септември същата година успява да спаси Бенито Мусолини от плен. Първата група диверсанти трябва да се свърже с местни агенти и да подготви всичко за пристигането на втората група, начело със самия Скорцени, чиято задача е да плени или убие съюзническите лидери.
Германците знаят, че докато британските и съветските мисии се намират близо една до друга, американската е далеч в покрайнините на града. Така Рузвелт, който трябва да пътува по няколко пъти на ден за среща през тесните улички на Техеран, се превръща в основна мишена.
Операцията обаче е обречена от самото начало. Благодарение на информация, събрана от съветския шпионин Николай Кузнецов, съветските разузнавателни служби знаят за предстоящия опит за покушение и неутрализират първата германска група, която десантира край град Кум, на 70 км от Техеран. След като първата група е хваната, операцията е отменена. „Дългият скок“ е прекратен в „полет“.
Срещу Сталин с гранатомет
Несъмнено най-добре подготвеният опит за покушение срещу Сталин е поверен на агента на германското разузнаване Пьотър Таврин (с истинско име Шило). Той получава пистолет с отровни и експлозивни куршуми, както и ръчен гранатомет Panzerknacker. Прикрепен към ръката, той пробива 40-мм броня на разстояние до 30 метра.
Командирът на гранатометната рота Таврин преминава на германска страна през май 1942 г. (според други източници е пленен). Готов да съдейства на нацистите, той е приет в разузнавателния център „Цепелин“, където преминава специално обучение под наблюдението и контрола на германския диверсант номер едно Ото Скорцени.
„Скорцени ми обясни какви лични качества трябва да има един терорист“, казва Таврин на съветските офицери на държавна сигурност по време на разпита. „Той говори в детайли за отвличането на Мусолини, което е организирал. Скорцени ми каза, че, ако искам да остана жив, трябва да действам решително и смело и да не се страхувам от смъртта, тъй като и най-малкото колебание и страх могат да бъдат моя край… Този разговор имаше за цел да ми покаже, че терористичната атака срещу охранявани лица е възможна, че се иска само личен кураж и увереност, а и че човекът, който проведе операцията, може да остане жив и да се превърне в „герой“, подобно на него.“
На Таврин са издадени няколко комплекта военни документи и награди, взети от военнопленници, включително звездата на Герой на Съветския съюз. Той трябва да отиде в Москва като майор от контраразузнаването СМЕРШ, но да се легализира в столицата като офицер от Червената армия в отпуск заради раняване.
Създавайки си съответните контакти, диверсантът планира да установи локацията на лидерите на съветската държава, както и маршрутите на правителствените автомобили. Най-добрата опция за „Героя на Съветския съюз“ е да бъде поканен на официално мероприятие в Кремъл и така максимално да се доближи до Сталин. Друга опция е да взриви колата на съветския лидер на улицата с гранатомет.
Нещата обаче не преминават по плана, измислен в Берлин. В нощта на 5 септември 1944 г. самолет Арадо Ar 232 с диверсантна група, включително Тварин и неговият радист (и съпруга) Лидия Шилова, е поразен от съветската противовъздушна отбрана над Смоленска област.
След като излизат от самолета, който каца аварийно, диверсантите се опитват да напуснат опасната зона възможно най-бързо, но скоро почти всички са задържани от съветите.
След разпити двойката става част от операция „Мъгла“, радиоигра, започната от съветското контраразузнаване срещу германците. До април 1945 г. Таврин редовно се свързва с началниците си в Третия райх, опитвайки се да ги убеди, че работи активно, за да изпълни задачата си. По време на операцията са неутрализирани още няколко германски диверсионни групи на територията на Съветския съюз.
Когато войната приключва, Пьотър Таврин и Лидия Шилова са обвинени в държавна измяна и тероризъм срещу съветския режим. Екзекутирани са през 1952 година.
/източник: https://bg.rbth.com/
