Подновената кампания на Русия от ракетни и безпилотни удари срещу украински цивилни започна настойчиво. Кампанията беше отдавна очаквана, но въпреки това западните поддръжници на Украйна изглежда повтарят същите грешки от миналата година, когато реагираха на нея, пише Кийр Джайлс за СиЕнЕн.
По време на миналогодишното зимно нападение срещу отоплителна и енергийна инфраструктура на Украйна, целящо да замрази страната в подчинение, усилията на Запада за подкрепа се съсредоточиха върху подмяната на тази инфраструктура – поддържайки светлините в Украйна, но също така неизбежно подреждайки повече цели, които Русия да атакува.
Тази година акцентът е върху доставките на системи за противовъздушна отбрана за по-добро защита на небето на Украйна.
Но проблемът и с двата подхода е, че те са отбранителни и реактивни и не правят нищо за справяне с проблема при източника, като спрат ударите.
В момента няма минуси за Русия да продължи атаките си срещу украински жилищни райони и критична инфраструктура. Това е така, защото Западът като цяло и САЩ в частност решиха, че не могат да направят нищо, за да повлияят на руския избор.
Но само превръщането на Украйна в по-устойчива мишена не е устойчива стратегия. Ако искат по-малко цивилни да загинат, западните поддръжници на Киев трябва да осъзнаят, че могат да поемат инициативата, вместо да наблюдават безпомощно.
Всъщност един от най-неприличните и перверзни елементи на войната срещу Украйна е начинът, по който на Русия е разрешено от световната общност да я води. Светът – и Западът – се съгласиха с правилата на играта, продиктувани от Москва, където на Русия са предоставени безопасни зони, от които може да изстрелва ракетни атаки срещу украински жилищни сгради, без да се притеснява от контраудари.
Това мълчаливо съгласие е доказателство за провал на въображението и инициативата и неуспех да се отстъпи и да са осъзнае колко абсурдно и странно е, че Русия може да продължи по този път на поведение, без да бъде спирана от никой друг, освен от Украйна.
Това е умствена парализа, вкоренена в предположението, че Русия е твърде голяма, твърде силна, твърде ирационална или има твърде много ядрени оръжия, за да бъде повлияна. Поведението на руската държава изглежда се третира като естествен феномен, който трябва да се наблюдава безпомощно, а не като резултат от пресметнати решения на лидерски фигури – чиито изчисления могат да бъдат повлияни както от стимули, така и от възпиращи фактори.
Спирането на ударите не означава непременно просто да се отвърне на източниците на атаките с ракети и дронове. Това така или иначе е до голяма степен изключено предвид забраната на САЩ за използване на доставени от САЩ оръжия срещу Русия в собствените й граници. Но това не означава, че Западът – със или без САЩ – изобщо няма лостове за влияние.
Разгледани са и отхвърлени някои варианти за разубеждаване и възпиране на Русия от конкретни действия в Украйна. Те включват присъствие на войски от държави-членки на НАТО в Украйна преди инвазията, за да я предотвратят – бързо изключено като неправдоподобно без подкрепата на САЩ.
Но други западни решения бяха представени на Москва като явен избор. Още през декември 2022 г. Обединеното кралство каза на Русия, че ще достави ракети Storm Shadow на Украйна, ако атаките срещу украинската гражданска инфраструктура продължат. Русия наистина продължи и сега Storm Shadow е важен фактор за поражението на Черноморския флот на Русия и излагането на Крим на риск.
Западът може да направи още много неща, които искрено не биха се харесали на Москва. Това може да включва обещания за по-големи доставки на оръжейни системи с висок профил като бойни самолети или ракети с голям обсег; или сигнализиране за по-сериозно намерение за изземване на руски държавни активи, замразени в чужбина, като компенсация за щетите, нанесени на Украйна.
Свързването на перспективата за неприятни резултати с промените в поведението на Русия би осигурило влияние и лост върху Москва – но тази ценна възможност изглежда почти никога не се използва.
Администрацията на Байдън последователно е съобщавала за стремежа си да подкрепи Украйна. За съжаление, тя също така последователно и ясно съобщава, че силно се страхува от пряка конфронтация с Русия. Този сигнал зае мястото на всякакви реални усилия за възпиране на Москва. Президентът Джо Байдън заяви, че „пази гърба на Украйна“, като в същото време подчерта „категоричното уверение“ от Украйна, че доставените от САЩ оръжейни системи няма да бъдат използвани срещу самата Русия.
По време на войната, въпреки че въздържаха способностите, които биха пренесли битката на Русия, САЩ помогнаха на Украйна с оръжия и материали, достатъчни да й позволят да удържи нашествениците. Тези доставки бяха жизненоважни за продължаващото оцеляване на Украйна въпреки критиките за колебанието на Вашингтон относно конкретни оръжейни системи.
Но сега и тези потоци са възпрепятствани от елементи на Конгреса на САЩ, решени да дадат приоритет на събирането на вътрешни политически точки пред бъдещето на глобалната система, която е в основата на просперитета на САЩ. И военното ръководство на Украйна не може да направи реалистични планове, докато остава неясно какво военно оборудване ще бъде на разположение за тяхното изпълнение.
Въпреки цялата липса на връзка между плах Бял дом, непокорен Конгрес и американска армия, която за разлика от това остава напълно фокусирана върху това да позволи на Украйна да изгони руските сили за нахлуване, доказателствата се крият в действията, а не в думите на Съединените щати.
Тези доказателства подкрепят само едно заключение: политическата върхушка на САЩ е преценила, че даването на възможност на Украйна да победи Русия не е в по-широкия стратегически интерес на Съединените щати. Това показва неспособност или нежелание да се признаят ужасните последици за САЩ и Запада като цяло от руския успех.
Има смущаващи паралели с периода, водещ до Втората световна война. Силни изолационистки гласове в САЩ твърдят, че войните далеч не са от значение у дома. Други спорят с какво предизвикателство трябва да се изправи, сякаш има избор – Русия и Китай сега заемат мястото на Германия и Япония от 30-те години на миналия век.
Междувременно САЩ може би са се надявали, че мерки без ескалация – като икономически санкции и предпазлив и постепенен подход към въоръжаването на Украйна – ще бъдат достатъчни за уреждане на стратегическа конфронтация с Русия. Ако е така, това явно се е провалило.
Тъй като толкова последователно през целия конфликт, Обединеното кралство поне казва правилното нещо и призовава Украйна да може да победи Русия, а не просто да оцелее. Европа също, шокирана от заплахата за подкрепата на САЩ, сега казва, че има за цел да увеличи производството на оръжия, за да помогне на Украйна – добре дошли новини, дори и отдавна закъснели.
Но това не е заместител на много по-дълбока промяна на мисленето за това как да се справяме с Русия. И след като САЩ са извън картината като лидер на коалиция на нежелаещите, има възможност за други да се активизират. Държави на първа линия като Полша, които ясно осъзнават екзистенциалния характер на заплахата, могат да поемат по-голяма роля в промяната на начина, по който Западът като цяло разбира конфликта – не само в открита битка в Украйна, но и в по-широката война, която Русия води върху глобалната система, която поддържа Европа в безопасност от десетилетия.
Защитата на тази система ще бъде сложна, объркана и скъпа и ще включва труден избор както за Европа, така и за Северна Америка.
Но в терористичната кампания на Русия в небето на Украйна днес, уравнението е брутално просто: колкото по-малко желае Западът да покаже на Русия, че действията му имат последствия, толкова повече украински мъже, жени и деца ще загинат.
