Институтът за пазарна икономика (ИПИ) представи анализ на социалната обстановка, бедността и реформи. На пресконференция в БТА на тема: „Нов подход към социалната защита: Предложения на ИПИ за реформи в социалните трансфери и услуги“ експертите Лъчезар Богданов, Петър Ганев и Адриан Николов представиха концепции и карта за промяна в социалната сфера, с които да се преодолеят неравенствата.
Лъчезар Богданов анализира ефективността на социалното подпомагане в България и оповести насоки за дългосрочна реформа в социалните трансфери и помощи. По думите му МТСП е министерство на пенсиите, малко на труда. „В проекта за бюджет за 2022 г. се съдържат 40% програми за хора с увреждания, за децата и семейството – 30%, за социални помощи – малко над 10%. Ако се слуша министъра на финансите, става ясно, че социалните разходи са над 22 млрд.лв., от тях над 16 млрд. лв. са пенсии. Над половината са разходи, категоризирани за социални, но са плащания с осигурителен характер„, коментира той. По думите му за хората в най-затруднено положение обаче липсва подкрепа. Чрез таблица той разгледа социалните помощи в чист вид за бедните и помощите за отопление, от нея става ясно, че голяма част от тези помощи са за хора без подоходен критерий.
„За да има демографска политика – може да има безплатни учебници, данъчни намаления, безплатен транспорт и т.н., но това не може да се нарича социална помощ, така критерият за подпомагане може да е универсален чрез опит за измъкване от най-дълбоката бедност и помощ за лица с потребности„, смята Богданов. За ИПИ е нужно да се разшири обхватът за подпомагането чрез обвързване на дохода с линията на бедността, не е лошо да се мисли в посока уеднаквяване на подоходните критерии, както и да се дават помощи на домакинствата по критерий „деца“.
Адриан Николов коментира неравенството във възможностите – нови наблюдения и оценки за младежите извън заетост и образование и механизма на временна закрила. Той се спря на хората, които не са на пазара на труда, нито в системата на образованието. Анализът сочи, че всеки пети младеж не участва в тях, като подобна е ситуацията и в Европа. Голяма част от неактивните младежи са под линията на бедността, сочат графики. Това ги поставя в условия на порочен кръг, в който бедността не им позволява да се включат в пазара на труда. 20% от младежите са без образование, стигането им до висше образование е невъзможно. В ромската етническа група са 40%, така 120 000 от неработещите са роми. Фокус на изследването са били и жените, анализът сочи, че жените са неактивни заради роля в семейството, отглеждане на деца. При семействата с деца, голяма част от неактивните жени са в многодетни семейства.
Нужен е интегриран подход към решаване на проблемите на неактивните младежи. Образованието е ключов фактор, завършването на средно образование гарантира достъп до пазара на труда, е заключението на ИПИ.
Социалните услуги спрямо оценка на потребностите – възможности пред новия модел и общ подход в грижата за възрастните хора, анализира Петър Ганев. Спорни са данните какъв е недостигът на услугите, посочи той. ИПИ поискали данни за услугите, които сочели, че има 3-4 пъти недостиг при социалните домове и домовете за психични услуги. „Има явен недостиг, има и скрит такъв, особено при грижата в домашна среда, което е станало ясно и по време на пандемията от коронавирус. Демографията в България показва, че има потребност„, поясни Ганев. Не на последно място – домовете за деца: Няма равно разпределение на картата на услугите, Сливен е на първо място по умствена изостаналост.
Всяка община в момента изготвя план за социалните услуги, от което ще се подготви национална карта в рамките на 2-3 години, съобщиха от ИПИ.
