Покрай нарушените вериги на доставки в резултат на кризата с COVID-19, висши представители от ЕС започнаха да говорят за повишаване на технологичната сигурност на стара Европа и за скъсяване на веригите за доставки. Редица български политици и медии разчетоха тези призиви и като шанс България да привлече производства от Азия.
Когато европейските политици говорят за повишаване на технологичната сигурност на ЕС, имат предвид такива стоки и технологии, които са от съществено значение за икономиката и по-специално – за ключовите производства, коментират анализаторите от Българската стопанска камара (БСК).
„Това най-често са главни базови технологии (Key Enabling Technologies) и технологии на бъдещето. Важен елемент от този нов аспект за сигурността на ЕС са усъвършенствани производствени технологии, използващи роботика, 3D и 4D принтиране и изкуствен интелект, нанотехнологии, авангардни материали, биотехнологии, сигурна, чиста и ефективна енергия, интелигентен транспорт, ресурсна обезпеченост, а покрай самата епидемия – обезпеченост с медицинска апаратура, химически чисти вещества за фармацията, както и високотехнологични предпазни средства“, разясняват експертите от организацията.
Какво от това се чу в България?
Чухме, че страните от Вишеградската група (Унгария, Чехия, Словакия и Полша), заедно с България и Румъния, ще бъдат печелившите от този процес.
„Има сигнали за релокация на производства и е от изключително значение какви предприятия ще привлечем в България и какви ще привлекат останалите страни от разглежданата група. Най-образно казано – кой ще шие маски и кой ще произвежда медицинска техника и лекарства“, коментираха наличните тенденции хората от БСК. Те са проверили къде се намира България в сравнение с другите 5 държави по отношение на глобалните пазари и какви са възможностите й да допринесе за повишаване на технологичната сигурност на Европа.
„Постарахме се да предоставим относителни, а не абсолютни стойности, единствено с цел облекчено онагледяване. Абсолютните стойности са налични при поискване“, обясняват от БСК. Анализът им показал, че въпреки по-ниските стойности на БВП на глава по паритет на покупателна способност (ППС) в България, делът на заетите в материалното производство не се различава съществено от този в другите 5 държави и средната стойност за ЕС. Но делът на заетите във високо и среднотехнологичните производства, където се очаква да бъде съсредоточена конкуренцията при бъдещата релокация, значително изостава от този в другите държави.
Наличието на квалифицирана работна ръка и, особено, на таланти е един от факторите с голямо влияние, отбелязват от работодателската камара: „Китай, Индия и цяла Югоизточна Азия, където държавите интензивно инвестират в образование и квалификация, ще продължат да бъдат важна локация за много производства, именно заради огромното население и резерв от работна ръка там. Разглежданите 6 държави нямат човешкия капацитет да посрещнат мегазаводите, които работят в Азия. България трябва да се фокусира в привличането на по-малки производства, между 100 и 1000 души, в изключителни случаи повече (напр., завод на „Фолксваген“).“
България регистрира и значително по-скромно присъствие на международните пазари.
„Пътни превозни средства, машини и апарати, и електроника и електротехника формират около и над 50% от износа на Чехия, Унгария, Румъния и Словакия, на Полша – 36%, на България – 22 процента. Страната ни, единствена от 6-те, има износ на суровинна стокова група с дял в износа си над 5 процента – горива, мед, зърно. Тази структура на българския износ не благоприятства за привличането на стратегически високотехнологични инвеститори“, категорични са от БСК. И допълват, че когато потенциален инвеститор се запознава за първи път с една държава задължително трябва да пита кой вече е там.
„Ако види развойни офиси на Jonson Control, SAB или FESTO, изводите са едни, когато види гръцки и турски цехове за чорапи и чушки – други“, казват още от БСК.
