Въздушните удари на САЩ и Обединеното кралство срещу Йемен на 11 и 12 януари бяха характеризирани от администрацията на Байдън като „ясно послание“, че САЩ няма да „позволят на враждебни участници да застрашат свободата на корабоплаването“ в Червено море. Премиерът на Обединеното кралство Риши Сунак описа ударите като „ограничени, необходими и пропорционални действия при самоотбрана“, пише „Чатъм хаус“.
Въздушните удари идват, след като хутите пренебрегнаха призивите да прекратят атаките си, включително частно официално писмо, доставено до ръководството на групата от Обединеното кралство от името на международната общност (според различни високопоставени лидери на хусите).
Ударите на САЩ/Обединеното кралство вероятно са замислени като единственият възможен неприятен избор за оказване на натиск върху хусите да прекратят враждебната си дейност. Но тези удари са до голяма степен символични, най-вече в отговор на натиска от страна на местни участници, корабни фирми и други интереси, чиито разходи са се увеличили през последните месеци на атаките на хусите. Една корабна компания вече изрази одобрението си за операцията.
Въпросите са какъв действителен ефект ще имат тези въздушни удари върху операциите на хусите, как ще отговорят хутите и какво по-широко въздействие ще имат събитията върху региона?
Възможности на хутите
Малко вероятно е въздушните удари да окажат значително въздействие върху военния капацитет на Хусите, особено върху морските им операции.
Хусите са много по-подготвени и добре екипирани, отколкото си представят много западни коментатори. Те имат голям опит във воденето на война след години на брутален конфликт, включващ пряка конфронтация със Саудитска Арабия и много подкрепа и изграждане на капацитет от Иран през годините.
През последните пет години възможностите на хусите бяха постоянно подценявани, въпреки че иранската подкрепа доведе до значително развитие на техните безпилотни и ракетни сили. Тяхното безразсъдство и готовност да ескалират пред предизвикателството също е важно и винаги подценявано.
Хусите знаят, че международната подкрепа за ударите на САЩ и Обединеното кралство е слаба. Неотдавнашната резолюция на Съвета за сигурност на ООН, призоваваща хусите да прекратят атаките си, осигури най-близкото до международното одобрение за въздушните удари – въпреки че не одобри конкретно военни действия. Но други големи държави очевидно не бяха заинтересовани да участват в тези водени от САЩ военни операции.
Саудитците, например, останаха настрана – след като видяха, че собствените им въздушни удари срещу хусите не постигат резултати в продължение на девет години. Други регионални играчи остават дистанцирани, страхувайки се от политиката, участваща в нападението върху група, която е представила дейностите си в Червено море като солидарност с палестинците.
Независимо от това, антиизраелско-американската позиция е фундаментална за идеологията на хутите и тяхното ръководство ще е изчислило правилно, че западна атака срещу Йемен само ще увеличи местната и регионална подкрепа за техните усилия. САЩ и Обединеното кралство повече от всякога ще бъдат възприемани от мнозинството в Близкия изток като категорични съюзници на Израел в по-широк регионален конфликт.
Следователно тези удари няма да накарат хусите да спрат или да намалят своите атаки – които е малко вероятно да спрат, докато войната в Газа продължава.
Ако не друго, атаките срещу Йемен ще имат обратния ефект, подбуждайки разширена кампания на хутите. Това ще включва атаки срещу инсталации на САЩ и Обединеното кралство в Арабския полуостров и петролна инфраструктура – използване на ракетна и оръжейна технология, която хусите вече демонстрираха чрез своите изстрелвания срещу Израел.
Йеменският мирен процес
Едно нещо, което ще постигнат въздушните удари, е да изтеглят и допълнително да регионализират и интернационализират разрушителните граждански войни в Йемен, да разширят конфликта и да направят дългоочакваните усилия на ООН за възобновяване на мирния процес практически невъзможни.
Въздушните удари също така ще имат изключително отрицателно въздействие върху продоволствената сигурност и транспорта в страната – вече кошмарна ситуация след последиците от пандемията, войната в Украйна и гражданските войни в Йемен.
Със сигурност в Йемен няма да има призив хусите да се отдръпнат. Въздушните удари и силата като цяло не влияят достатъчно в тази изключително сложна страна. Дори враговете на хусите в гражданската война не можеха и няма да одобрят действията на САЩ – поне не публично. В Йемен, дори повече от Ирак, има мощно чувство срещу външна намеса.
Разширяване на войната в Газа
Не е ясно дали и до каква степен Иран е играл пряка роля в подстрекаването на дейностите на хусите. Иранците са доволни да наблюдават развитието от разстояние, отричайки пряко участие, но одобрявайки заплахата за интересите и престижа на САЩ.
Те също така одобряват очевидното намерение на хусите да подкопаят допълнително всякакви перспективи за израелско-саудитска нормализация, която войната в Газа вече беше върнала назад с години.
Досега атаките на хутите не са представлявали стратегическа заплаха за Израел и Тел Авив се въздържа от отваряне на нов военен фронт в Йемен. Но ако американските удари провокират регионална ескалация, привличайки Хизбула, това може да се промени.
Израел се е намесвал директно в Йемен и преди, през 60-те години на миналия век. Въпреки това е най-вероятно да преследва ръководството на хусите във и извън страната чрез целенасочени операции.
Китай, макар и теоретично щастлив да гледа как Западът се въвлича в нов кървав регионален конфликт, всъщност ще пострада значително, ако Червено море се затвори.
Арабските страни като Египет също ще видят отрицателни ефекти. Но нито един от тях не може да се противопостави на хусите, рискувайки предполагаемо обединяване с Израел и Запада.
След нарастващите атаки на хутите САЩ и Обединеното кралство почувстваха, че трябва да демонстрират сила, повече от всичко по вътрешни причини.
За съжаление, това е точно това, което хусите искаха и за което се подготвиха.
Това, което следва, е непредвидимо и опасно за региона и света. Това е пагубно за Йемен и йеменците, които пострадаха твърде много през последното десетилетие.
