На 16 декември 2022 г. България получи първо плащане по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). Това най-накрая е добра новина след пропускането на шанса за авансово плащане и редица забавяния и неуспешни стъпки на българските правителства при финализирането, подаването, одобрението и изпълнението на НПВУ.
Времето за отчитането на следващия пакет от мерки наближава, а напредъкът е минимален. В тази обстановка и една година след старта на работата по плана Институтът за пазарна икономика (ИПИ) прави оценка на напредъка и основните рискове, които биха въздействали негативно върху изпълнението, финансирането и успешното му приключване.
Половин милион души трябва да повишат дигиталните си умения по мерки в Плана за възстановяване и устойчивост, сочи анализ на ИПИ. 380 милиона лева са заложени по мярката. Не за оценени рисковете обаче, според ИПИ. Основно желаещи да се квалифицират ще се търсят от бюрата по труда. Статистиката обаче посочва, че едва 40% от хората разчитат на бюрата от труда за търсене на мерки за квалификация и преквалификация.
760 дигитални клуба до 2026 г. трябва да станат факт, където хората ще могат да си търсят работа. А в „Български пощи“ ще се предлага телемедицина и ще се зареждат електрически автомобили.
Друг проблемен приоритет в ПВУ е санирането. До 2026 година 900 сгради трябва да бъдат санирани. Спънка може да се окаже разнородната собственост на жилищата, както и наличието на необитаеми такива в дадена сграда. Не е направен анализ и на реформата в спешната помощ, заложена в плана.
Силно притеснителни са знаците в последно време за липса на политическа и обществена подкрепа и разбиране на значението на плана, функционирането на механизма за възстановяване и устойчивост и ангажиментите на България.
Петя Георгиева смята, че най-големият риск пред ПВУ е непрекъснатото му пренаписване. Според нея нужно е обществено съгласие за нужните реформи и какъв трябва да бъде планът.
Рисковете според анализа на ИПИ една година след старта на работата по ПВУ
• Най-значими са политическите рискове – по-специално риск от политическа нестабилност и чести избори, реализиран в забавяне на подготовката и приемането на нормативни актове във връзка с НПВУ; липса на политическа подкрепа за реформите и риск от корупция и застрашаване на върховенството на закона.
• На следващо място по тежест са административните рискове (липса на капацитет, на подкрепа, на разбиране и на способности за подготовка на реформите).
• Своята тежест имат и проектни рискове, които засягат изпълнението на конкретните инвестиции.
