„От днес Европейската прокуратура функционира. Това отваря нова глава в борбата с трансграничната престъпност„. Това обявяват заместник-председателят на Европейската комисия Вера Йоурова, комисар Йоханес Хан и комисар Дидие Рейндерс в свое изявление по повод началото на дейността на Европейската прокуратура.
Те посочват, че първата наднационална прокуратура започва своята дейност за защита на парите на данъкоплатците в ЕС, като тя е компетентна да разследва и преследва престъпления като пране на пари, корупция и трансгранични измами с ДДС.
Само през 2019 г. страните членки са докладвали за измами за общо 460 милиона евро от бюджета на ЕС. Йоурова и двамата еврокомисари са категорични, че това Това трябва да спре, още повече при положение че коронавирусът е поставил сериозни предизвикателства пред икономиките на страните.
Те посочват, че Европейската прокуратура предприема стъпки за укрепване защитата на бюджета на ЕС. Тя ще наблюдава прилагането на Плана за възстановяване на Европа NextGenerationEU, за да гарантира, че средствата ще достигнат до икономиката и гражданите. Става въпрос за 750 милиарда евро под формата на заеми и безвъзмездни средства.
Новосъздаденият орган на ЕС е напълно независим. Прокуратурата ще преследва и подвежда под отговорност заподозрените извършители на престъпления в 22-те участващи държави членки на ЕС.
Йоурова и двамата еврокомисари изтъкват, че и Швеция планира да се присъедини към Европейската прокуратура от догодина и призовават останалите четири държави членки, избрали да останат настрана, също да се присъединят.
Престъпността не познава граници – трябва да се борим срещу нея заедно, категорични са те.
Припомняме, че излъчването на българските европрокурори, които ще се присъединят към мегаструктурата, не мина без проблеми.
На 16 март Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет проведе онлайн работна среща с европейския главен прокурор Лаура Кьовеши във връзка с процедурата за избор на европейски делегирани прокурори от България.
Впоследствие от Европейската прокуратура уведомиха българското министерство на правосъдието с писмо, че имат забележки по седем от десетте български кандидатури, излъчени на 13 февруари.
През април в крайна сметка четири от кандидатурите бяха отхвърлени.
